Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Но това е невъзможно… — Внезапна мисъл премина през ума му. — Да не би това да е някакъв номер на Ноздорму? Отсъствието му беше много подозрително…
— Ноздорму със сигурност има пръст в това, да, но не мога да ти кажа точно по какъв начин. Просто разбери, че Крас е тук, защото тук трябва да бъде.
— Значи изходът от войната е подсигурен. Драконовата душа ще ни помогне да триумфираме над демоните. Притесненията ми са били напразни.
— Страховете ти са в сила. Не знаем нищо за изхода. Крас смяташе, че Ноздорму го е запратил тук, защото линията на времето е била изменена. Имаше момент, в който ми се налагаше да реша дали да не го елиминирам, заедно със спътника му, за да я запазя, но скоро стана ясно, че събитията са изменени твърде много, за да може това да ги поправи.
Кориалстраз я гледаше с големи, удивени очи.
— Ти би убила… мен?
— По негово настояване, обич моя.
Той помисли над това и видя логиката в думите й.
— Прости ми. Да, кралице, ще отида да го търся.
— Благодаря ти. Спомените му са били силно увредени при пътуването до нашето време, може би защото вече е съществувал тук като теб. Въпреки това в повечето случаи има остър ум и щом има нещо, за което вярва, че се нуждае от спешно обсъждане, значи се налага да го открием.
— Потеглям незабавно.
Алекстраза сведе глава в знак на благодарност.
— Налага ми се да се преструвам, че правиш това по своя воля, Кориалстраз.
— Разбира се. Няма да те проваля, кралице моя.
Тя му хвърли поглед, изпълнен с обич, а после напусна леговището му. Мъжкарят почака достатъчно, за да е сигурен, че тя вече не е някъде наоколо, а после на свой ред напусна.
За негово успокоение, повечето от драконите сега се бяха уединили в чакане на заповедта да отлетят. Малцината други бяха подобни на него и Тиран — консорти с властна позиция, които трябваше да се намират близо до Аспектите си в случай, че им потрябват.
Оказа се малко по-трудно да избегне стражите навън. Първият — от собственото му ято — подмина, защото познаваше личностните му характеристики. Хоракастраз беше млад мъжкар с остър взор, но имаше навика да се разсейва. Когато Кориалстраз се натъкна на него, отегченият гигант хвърляше камъни в небето с опашката си и ги гледаше как се спускат към далечната земя. Консортът на Алекстраза прелетя над него, точно докато замахваше към следващия — достатъчно високо, за да не може другият червен да почувства разместването на въздуха.
По един или друг начин успя да мине и покрай другите, без да го усетят. Когато се понесе към бариерата, Кориалстраз се подготви за сблъсъка. Заби се в невидимата стена с главата напред, чувствайки се така, все едно пробива меласа. Махайки колкото може по-силно с крила, драконът се озова от външната страна и прелетя няколко мили, преди да си възвърне контрола.
Кацнал на върха на една по-ниска планина, Кориалстраз бързо си представи Крас. За по-сигурно докосна с един нокът и люспата, която бе разменил срещу своя с по-старото си „аз“. Сега във всичко имаше много повече смисъл. Беше се чудил защо размяната помага и на двама им толкова много. По този начин двете половини от цялото ставаха многократно по-завършени. Кориалстраз все още чувстваше известна болка и слабост, но усещанията не се доближаваха до предишното му състояние и на една десета.
Той насочи мислите си към откриването на Крас и затърси връзката, която единствено двама, които са всъщност един, биха могли да имат. Драконът се съмняваше другата му половина още да е наблизо, защото ако беше той (а той беше), Кориалстраз щеше да продължава да търси път за влизане, нямаше да се крие някъде наоколо. Така че някакви обстоятелства бяха накарали Крас да избяга.
Опитвайки се да не мисли какво точно би принудило по-старата му форма да изостави местността с бариерата, червеният се протегна напред. Само волята на дракон би могла да обхване толкова голям периметър. Умът му прелетя през безброй земи в търсене на онова, което бе самият той.
Но упоритостта му скоро се разколеба, защото никъде нямаше и следа от него. Трябваше да е относително проста задача. Нима Крас бе сполетян от някаква ужасна съдба? Самата мисъл го накара да потръпне. Никое живо същество не искаше да знае каква е била причината за смъртта му.
Но после, сякаш преродено изведнъж, познатото усещане се върна. Не можеше да определи точната позиция, но знаеше в коя посока трябва да лети.