Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Няма нужда от благодарности, няма нужда… — Тя го накара да се изправи, а после поведе и двама им към изхода. — Хайде навън, излитай навън… Към високия клон, а после надясно, надясно… През облаците, през облаците и се спусни. Така ще си точно по своя път, по своя път.
— Перото. Как ще ти го…
Тя постави нежен пръст на устните на магьосника.
— Тихо, тихо. То ще знае, ще разбере. — Когато Малфурион се присъедини към Крас, Авиана стана по-мрачна и се обърна към друида: — Твоят шан’до иска да знаеш, че е с теб, с теб. Ние не игнорираме опасността, опасността. Нашата воля, волята ни, е силна…
— Благодаря. Това ми дава надежда.
— Дава на всички ни надежда — прибави Крас. — Ако само можехме да сторим нещо по отношение на драконите.
Тя се съгласи.
— Да… дори ние не разбираме какво става там, какво се случва там.
Двамата й посетители се спогледаха и накрая Крас каза:
— Те имат план, но има опасност за…
Внезапно устата му стана като изпълнена с памук. Езикът му сякаш се върза на възел. Авиана чакаше за още, но Крас не можеше да й каже нищо.
Тя прие мълчанието му за някакво негово колебание и кимна с уважение, а после подкани драконовия магьосник да пристъпи през дупката.
Крас го стори незабавно, почти скачайки в небето. Крилата му реагираха на мига и го понесоха. Птиците около мястото зачуруликаха, разпознавайки другар в летящото създание.
Приятното усещане го накара незабавно да забрави Малфурион и мисията си. Чувството, че има собствени криле, бе така великолепно, че Крас се спусна и извиси няколко пъти сред клоните и около тях, преди в ума му да се върне някаква разумна мисъл.
Донякъде разочарован, магьосникът най-накрая кацна обратно на площадката, където го чакаха Авиана и друидът. Нощният елф имаше възхитено изражение, а полубогинята се усмихваше като доволен родител. Тя посочи на Малфурион, че трябва да пристъпи напред и след един последен предпазлив поглед надолу той се подчини.
Прелитайки над нощни елф, Крас го пое под раменете. Сякаш не носеше нищо.
— Удобно ли ти е? — запита магьосникът.
— Не и докато краката ми не докоснат земята — измърмори Малфурион. — Но ще съм достатъчно добре дотогава, господарю Крас.
— Вървете тогава, вървете тогава — каза Авиана на двамата. После добави специално към Крас: — И когато дойде краят на дните ти, младежо, тук ще съм приготвила гнездото ти, ще съм го приготвила.
Крас пребледня. Огледа се наоколо към безбройните птици — толкова много видове, живеещи заедно, макар и да не трябваше да го правят.
И причината да могат да живеят тук беше… че изобщо не са живи. Това бяха техните духове, доведени тук от полубогинята. Някъде там имаше и по-големи летящи създания. Може би убитият хипогриф и… и разбира се драконите, които бяха видели края на дните си.
— Сега вървете, вървете… — изгука бялата фигура. — Ще се върнете достатъчно скоро, достатъчно скоро…
Крас, хванат неподготвен, както никога досега през дългия си живот, преглътна.
— Да, господарке… Благодаря ти отново.
Тя се усмихна, което по никакъв начин не успокои мислите му.
Драконовият магьосник се издигна на няколко метра височина и огледа посоката, в която тя му беше казала да лети. Намести хватката си върху нервния Ронин, а после потегли.
Когато отлетяха, нощният елф запита:
— Какво искаше да каже с това? С това, че ще се върнем…
— Всички трябва да умрем един ден, Малфурион.
— Ние… — Друидът потрепери, най-накрая осъзнавайки истината. — Искаш да кажеш… всичко това…?
— Всичко.
Крас не пожела да говори повече, но любопитството му се разбуди и той си позволи един поглед към гнездото. Очите му се разшириха, когато осъзна, че е видял съвсем малка частица от него. За пръв път магьосникът видя конструкцията в нейната чудовищна цялост. Тя се простираше навсякъде и във всяка извивка имаше по една кръгла стая. Драконът разгледа цялата постройка, а после и дървото, което я правеше да изглежда нищожна. Високо горе се носеха крилати създания, които дори той не можеше да идентифицира.
И тогава, докато той все още зяпаше зад гърба си… навлязоха сред облаците.
Шестнайсет
Армията на нощните елфи се сблъска отново с демоните точно отвъд Сурамар. Пламтящият легион ги задържа там за малко, а после отстъпи към Зин-Азшари. Някъде към средата на следващата вечер битката стана по-интензивна, но отново никой не успя да спечели или загуби позиции. Нощните елфи измираха по ужасяващи начини, без значение дали под удари на остриета, или от магически атаки.