Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Кориалстраз незабавно се хвърли във въздуха и размаха криле. Колкото по-бързо намереше другото си „аз“, толкова по-бързо щеше отново да се чувства сигурен в безопасността си. Крас се превърна в единственото важно нещо в живота му.
Околността се размаза. С огромните си криле той изяждаше милите за секунди, но дори така пак имаше чувството, че е твърде бавен.
Обсебен по този начин, Кориалстраз не осъзна, че е нападнат, преди ноктите да се забият в гърба му.
Претърколи се във въздуха с изненадан рев, хващайки нападателя си неподготвен. Чудовищното лице на един черен дракон изпълни взора му.
— Спри! — извика червеният. — В името на Аспектите, настоявам да…
В отговор другият отвори уста.
Кориалстраз спря да маха с криле и огромното му тяло незабавно падна като камък надолу. Само това го спаси от страховития залп разтопена лава. Изгарящата горещина прелетя току над главата му и накара очите му да се насълзят.
Разтърси го болка на мястото, където ноктите на другия бяха пробили през люспите му. Макар и малко по-голям от черния, слабостта на Кориалстраз изравняваше везните.
— Остави ме на мира! — каза той, опитвайки да се разбере с думи. — Няма нужда от конфронтация помежду ни!
— Няма да се месиш! — отвърна черният, а очите му бяха разширени и диви.
Консортът на Алекстраза нямаше представа какво има предвид врагът му, но това засили страха му, че нещо се е случило с Крас.
Абаносовият бегемот се хвърли върху Кориалстраз и го принуди да се спусне още по-ниско. Драконът позволи това да стане, надявайки се да се извърти в последния момент изпод противника си.
Но когато приближи върховете на планинската верига, откри, че е бил направен на глупак.
Другият дракон рязко отпусна хватката си. И когато го сторя, иззад близкия връх изскочи втори черен звяр. Той се сблъска с червения и така и двамата се понесоха безконтролно във въздуха. Назъбената земя под тях се засили с невероятна скорост да ги посрещне.
— Ще ни убиеш и двамата! — извика Кориалстраз.
— За славата на моя господар!
Силният вятър разпери крилете на черния. Чак тогава консортът на Алекстраза видя, че едното е било счупено и разкъсано. Драконът вече не можеше да лети нормално; възнамеряваше да се пожертва, за да прати врага си към смъртта му.
Кориалстраз обаче нямаше намерение да умре по този начин. Той яростно размаха криле и стори това, на което другият вече не беше способен, използвайки ги, за да насочи падането им. И внезапно вместо червеният да е отдолу, там се озова черният.
Раненият гигант изрева и се опита да ги преобърне отново. Отговорилият му някъде от висините рев предупреди Кориалстраз, че другият му враг е разбрал какво става.
Червеният изпъна всичките си крайници, но запази хватката си, пресмятайки оставащите секунди. Наблюдаваше приближаването на назъбения пейзаж долу, като вниманието му бе насочено към ниските изострени възвишения, разпръснати сред останалите планини.
И когато двамата падащи левиатани ги достигнаха, Кориалстраз протегна крака и запрати врага си надолу, докато крилете му яростно се размахаха, за да задържат огромната му маса в небето.
Раненият черен се сблъска със земята с болезнен рев, който проехтя сред цялата местност. Костите му се строшиха и за момент драконът се загърчи като листо, хванато от бриза. Наоколо се разля кръв.
Поваленият левиатан издиша за последно… и после главата му падна на една страна, а езикът му увисна от устата.
Другият нападател застигна Кориалстраз, докато се опитваше да не последва съдбата накъм мъртвия дракон. Ноктите отново разкъсаха гърба на червения, изтръгвайки вик от него. Умората от битката започваше да взима своята дан. Дишането на Кориалстраз стана накъсано и му костваше огромни усилия да се задържи във въздуха. Нито той, нито Алекстраза бяха очаквали предателство от ятото на Нелтарион.
— Трябва да умреш! — изрева дивашки черният, сякаш като кажеше това на Кориалстраз, той щеше да разбере нуждата.
Червеният дракон успя да избегне смъртоносните нокти отново, но врагът му го притискаше. Другият беше не само бърз, но и тласкан от маниакалното желание да задоволи Земния пазител. Също като първия черен, и той бе готов да се пожертва, ако това ще послужи на каузата.
„Но коя кауза? Защо тази ярост от това, че един-единствен дракон не е заедно с другите? Защо страхът от този нищожен факт би принудил тези пазачи да умрат за него?“