Мадмоазел Коко и ароматът на любовта
- Автор: Марли Мишел
- Серия: Музи #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543573950
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Мадмоазел Коко и ароматът на любовта». Краткое содержание книги:
— Не ми обещавайте твърде много — прекъсна мислите ѝ Мария — защото ще започна да ви посещавам всеки ден.
— Винаги сте добре дошли. Моля ви само да направите проекти на бродерии.
Двете жени се погледнаха в очите — и едновременно избухнаха в смях. „Тя има чувство за хумор — каза си доволно Габриел. И още: — Бедната Мися.“ Приятелката ѝ ужасно щеше да се ядоса, че се е сдобила с конкуренция.
Деветнадесета глава
— Главата ми не го побира! Как е възможно един швед да се възторгва от такива неща? — пошепна Габриел и посочи към сцената.
Дмитрий неохотно отвърна поглед от екстравагантното представление. Танцьори в прилепнали по тялото пъстри трика се движеха между яркоцветни декори. Изпълнителите се протягаха, подскачаха, просваха се на пода или падаха в обятията си под звуците на дисонантна, крещяща за внимание музика на шестима млади композитори, нарекли се „Le Groupe des Six“. Либретото на Жан Кокто придаваше на завладяващия балет допълнителна литературна нотка. В погледа на Дмитрий светна учудване.
— Меценатът на трупата е шведски индустриалец — обясни Габриел.
Дмитрий въпросително вдигна вежди.
— Според Мария шведите са най-скучният народ на земята.
Князът простена тихо.
— Твърде много разговаряш със сестра ми.
После отново посвети вниманието си на сцената. Габриел обаче забеляза тънката усмивка на лицето му.
Разкъсваше се между одобрение и враждебност, между лоялност и откровеност. Преди година шведският меценат и колекционер Ролф дьо Маре бе създал трупата „Les Ballets Suèdois“ („Шведския балет“) с цел да конкурира „Руския балет“. Не само че много от досегашните сътрудници на Дягилев си намериха ново поле за действие, но и новият балет безцеремонно копираше стила на импресариото. Отначало Габриел се възмути. Ала премиерата в театър „Шанз-Елизе“ я възхити. Танцьорите, главно шведи и датчани, кипяха от енергия. Не на последно място и либретото на приятеля ѝ Жан Кокто я настрои по-милостиво към конкурентите на Дягилев. Едноактното представление „Сватба на Айфеловата кула“ ѝ хареса. По време на заключителните аплодисменти оценката ѝ беше категорична.
Не за първи път си пожелаваше да участва в подобна продукция като авторка на костюмите. След представлението тя потърси Кокто зад сцената, за да го поздрави, и желанието стана още по-силно. Миризмата на боя, прах, театрален грим, пот и ужасно сладникавия парфюм на примабалерината я замая. Във всеки друг случай щеше да ѝ стане гадно от подобна миризма, но тази вечер я възприе като свеж бриз — съживяващ, стимулиращ, вдъхновяващ.
— Коко!
Жан Кокто ѝ махна. Висок, невероятно красив мъж с гъста тъмна коса, винаги безупречно облечен. И днес изглеждаше като излязъл от кутийка, но Габриел беше убедена, че премиерата е предизвикала капчици пот под яката на ослепително бялата колосана риза. Разговаряше с Пабло Пикасо, който редом с него изглеждаше груб като селянин.
— Скъпа! — Кокто я прегърна сърдечно.
Габриел го целуна по двете бузи.
— Сърдечни благопожелания! Прекрасно представление.
— Ако в сърцето ви е останала поне една искрица интерес да запазите приятелството си със Сергей Дягилев, запазете това мнение за себе си — изгърмя Пикасо. — Сега положително седи в хотела и чака новини от шпионите си сред публиката. Ужасно ще се ядоса.
Габриел го заплаши шеговито с пръст.
— Не се надсмивайте над Сергей. Защо в Париж да няма място за две големи балетни трупи? Нали имаме много добри моделиери… и много добри художници?
— О, така ли? — Пикасо поклати глава. — Е, ако намеквате за декорите, длъжен съм да призная, че Ирен Лагу се е справила отлично. Щеше да се получи много по-добре обаче, ако ме беше послушала.
— Още ли ѝ се сърдиш, задето не се омъжи за теб? — попита Кокто. — Стига, Пабло, оттогава минаха четири години, а в наше време това е цял човешки живот. — И се усмихна пресилено.
— Ако Ирен бе приела предложението ми, нямаше да се оженя за Олга.
Кокто се наведе към Габриел и пошепна достатъчно високо, за да го чуе Пикасо:
— Бракът му ще го погуби.
— Олга тук ли е? — осведоми се учтиво Габриел.
Тя отправи демонстративно поглед към сценичните работници, изпълнителите и посетителите, които се тълпяха сред декори, калъфи на инструменти, костюми, бързо вехнещи цветя и занаятчийски принадлежности. Не откри никъде крехката фигура на Олга Пикасо.
— Той се радва на всяка възможност да избяга от нея.