Мадмоазел Коко и ароматът на любовта

Дмитрий ѝ беше мил приятел и спътник, но, твърде зает със собствените си амбиции, рядко имаше време за нея. Докато вечеряха набързо в ресторанта на хотела или в апартамента на Габриел, за да си легнат рано, той ѝ говореше главно за срещите си с емигрантите.

— От старата родина пристигат все повече вести, че след тежката зима е дошла опустошителна суша. Силно засегнати са житниците покрай Волга и в Южна Русия. Гладът няма край. Всички сме отчаяни и се молим за нашите братя и сестри.

— Но нали шансовете ти за връщане се увеличават, колкото повече народът страда!

— Зависи как ще реагира световната общественост. Двайсет милиона души нямат какво да ядат. Ленин провежда реформи на стопанството, но не се виждат промени. Ако съм правилно информиран, той няма друг изход, освен да моли за международни помощи за своята така наречена Съветска република. Не разполага с други средства да се справи с бедата. Съединените щати, Британската империя и Франция може да обвържат изпращането на тези помощи с политически условия, например завръщането на царското семейство — тогава ще спечелим много. Не ми харесва обаче, че съдбата ми ще се реши на гърба на селяните и работниците.

Габриел мълчаливо разрязваше пърженото пиле в чинията си. Не знаеше какво готви бъдещето за Дмитрий — и за нея. Представата той да стане цар на Русия изведнъж я уплаши.

Той явно умееше да чете мислите ѝ, защото каза:

— Наследяването на трона все още не е решено, Коко. Привържениците на Кирил Владимирович смятат, че царят би могъл да управлява съвместно с комунистите. Аз съм за парламентарна монархия като английската, подкрепя ме друга група. Да не забравяме и стария руски Земски събор, чийто фаворит е чичо Николай Николаевич. Отделните партии се карат и това се отразява зле на делото.