Защото те обичам

— Погребала съм досега три деца, и може да ми се наложи да погреба и други от най-скъпите ми същества, преди да е настъпил собствения ми край. Ще се моля само на Господ да не си наблизо, когато скърбя за тях, за да не усилваш мъката ни. Освен че си и стара мръсна вещица, ти си и глупачка, Лиона Уоткинс. Защо ще му е на Мозес да носи тялото на сина ми, ако той го е убил? — Тя си пое дълбоко дъх и сякаш стана още по-висока. — Ти нямаш сърце и никога не си изпитвала и най-простата човешка радост. Жал ми е за теб.

Лиона хвърли поглед около себе си, срещайки само израз на омраза там, където само миг по-рано бе усетила съгласие с думите си. Тя се втурна с развети поли към фургона. Джеси и Присила не откъснаха поглед от земята и отказаха да я последват. Тя се обърна към тях:

— Е?

Те овчедушно тръгнаха подире й.

Мама Лангстън се размърда първа. Обърна се към множеството.

— Не съм изненадана от държането ви, но ми се струва, че и някои от вас трябва да се извинят.

Всички сведоха виновно очи и заотстъпваха засрамено към фургоните си. Някои хвърлиха смутени погледи към Мозес, който стоеше със спокойно достойнство, но без предизвикателство.

Лидия взе обратно Лий и после се приближи до чернокожия мъж.

— Мозес, съжалявам за това. По-ужасно нещо не бях виждала през живота си. Добре ли си?

— Добре съм, мис Лидия. Благодаря ви, че се застъпихте за мен.

Тя му се усмихна и докосна ръката му.

— Едва ли направих повече от онова, което направихте с Уинстън за мен, когато бях отхвърлена от всички.

И след малко окуражено добави:

— Ако можеш да наглеждаш Лий днес следобед, ще приготвя вечеря за теб и Уинстън.

Жестът беше предназначен да вдъхне спокойствие и го постигна. По очите на възрастния мъж потекоха сълзи.

— Благодаря ви. Наистина ще ви бъдем много благодарни.

Чувствайки присъствието на Рос зад гърба си, тя се обърна към него и каза меко:

— Ще ти направя кафе във фургона.

Погледът му я прониза чак до дъното на душата.

— Ще се върна веднага, след като изкажа съболезнованията си на Лангстън.

Тя не искаше да го изоставя дори и за момент. Искаше да го пие с очи, да се увери, че наистина се беше върнал и я гледаше така, сякаш се беше измъчил по нея. Но ако останеше с него, макар и само миг, той можеше да види как бурята в сърцето й избликва. Тя бързо се извърна.

Умората му трудно можеше да се скрие, когато се върна във фургона половин час по-късно. Кимна с благодарност за чашката кафе, което тя му поднесе и се отпусна на едно столче.

— Страшна мръсотия.

— Мислех, че ще отсъстваш няколко дни.

Обичайният й глас. В действителност е била обзета само от любопитство защо се е върнал толкова рано.