Измамена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК «СофтПрес»
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Измамена». Краткое содержание книги:
Тя се учи да овладява огромната сила, с която я е дарила богинята Никс, освен това вече е лидер на Дъщерите на нощта. И, което е най-хубаво, има си гадже… даже две или три, зависи как ще го погледнете.
И тъкмо когато си мисли, че най-после е намерила своето място, се случва немислимото: някой започва да убива човешки тийнейджъри, а всички улики сочат, че мистериозният извършител е от училището за вампири.
Докато опасността дебне човеците от стария живот на Зоуи, тя осъзнава, че необикновените й сили, които я правят толкова специална, са заплаха за всеки, когото обича.
Точно когато има нужда от всичките си вампирски приятели, смъртта взима своята жертва в Дома на нощта. Зоуи трябва да се изправи пред предателството, което може да разбие сърцето й и заплашва да разтърси целия свят.
Не пропускайте вампирското приключение, което скоро ще превземе киносалоните в цял свят!
— Да, имаме. Така разбрах къде се намира. — Пропуснах частта с Афродита. Не ми се занимаваше да обяснявам цялата история с виденията й, които са истински, но Неферет твърди, че не са. — Ох… — простенах от непоносимото главоболие.
— Дишай дълбоко — каза нежно Маркс и ми хвърли притеснен поглед, доколкото можеше да отклони очи от пътя. — Казах да започнеш с нещата, които лесно си спомняш.
— Не, няма проблем. Добре съм. Мъча се да си спомня.
Той все още изглеждаше притеснен, но продължи с разпита:
— Добре, значи си усетила, че Хийт е в опасност, и си разбрала къде се намира. Тогава защо не ми се обади? Щях да дойда в депото?
Опитвах се да си спомня, но всеки път силна болка прорязваше главата ми. С нея обаче се появи и гняв. Нещо се бе случило с ума ми, някой го беше разбъркал здраво. И това ужасно ме вбеси. Разтърках слепоочията си и стиснах зъби против болката.
— Искаш ли да спрем за малко?
— Не, нека просто си помисля.
Спомнях си конюшните и Афродита. Спомнях си, че Хийт имаше нужда от мен. Помня ездата в снежната нощ и как с Персефона стигнахме до депото. Но когато се опитвах да си спомня какво стана, след като влязох в мазето, ме връхлиташе агонизираща болка.
— Зоуи! — Притесненият глас на детектив Маркс достигна до мен през пелената от болка.
— Нещо се е объркало с ума ми — проплаках аз и по бузите ми се стекоха сълзи.
— Част от спомените ти са изчезнали.
Не прозвуча като въпрос, но кимнах.
Той замълча за известно време, сякаш погълнат от шофирането по заснежения път, но според мен мислеше за друго и следващите му думи потвърдиха, че съм била права.
— Сестра ми — започна той и ми се усмихна, — името й е Ан, веднъж ме предупреди, че ако ядосам някоя Висша жрица, мога да си докарам сериозни проблеми, защото те имат сили да заличават… хора и спомени. — Той отмести поглед от пътя към мен, усмивката му беше изчезнала. — Така че въпросът е: какво си направила, за да разгневиш Висшата жрица?
— Нямам представа. Аз… — Гласът ми заглъхна и се замислих над думите му. Вече не се опитвах да си спомня какво се е случило тази нощ. Вместо това върнах мислите си малко назад… към Афродита и към факта, че Никс не е отнемала дарбата й въпреки твърдението на Неферет. Замислих се за съмненията си, които растяха като гъби, както и за нощта на ритуала, когато Неферет напълно ограби идеите ми и ги представи за свои. После си спомних ужасната сцена между нея и… положих всички усилия и заедно с пристъп на силна болка в главата ми нахлу споменът за Елиът, който пиеше от кръвта й.
— Спрете колата! — извиках.
— Почти стигнахме до училището ти, Зоуи.
— Веднага! Лошо ми е, ще повърна!
Отбихме встрани от пустия път. Отворих вратата и изскочих на снега. С клатушкане се насочих към канавката, където повърнах. Детектив Маркс стоеше зад мен, държеше косата ми назад и говореше по бащински загрижен — посъветва ме да дишам дълбоко и ме увери, че всичко ще се оправи. След малко се успокоих и той ми подаде кърпичка.
Благодарих му и се опитах да му я върна, след като избърсах устата си и издухах носа си, но той с усмивка ми каза да я задържа.
Тръгнах по неотъпкания сняг към един дъб наблизо, който беше израснал в масивна каменно-тухлена стена. Изведнъж с изненада осъзнах къде се намирам.
— Това е източната стена!
— Да, мислех да те докарам тук, за да ти дам малко време да се съвземеш и евентуално да възстановиш спомените си.
Да възстановя… къде бях чула тази дума? Замислих се колебливо, очаквайки болката да се върне. Но вместо нея в ума ми се появи споменът за красивата поляна и мъдрите слова на богинята… Елементите могат и да възстановяват, не само да разрушават.
И тогава осъзнах какво трябва да направя.
— Детектив Маркс, трябва ми една минутка само, може ли?
— Насаме?
Кимнах.
— Ще те почакам в колата. Ако имаш нужда от нещо, обади ми се.
Усмихнах се в отговор и още преди той да се е обърнал, тръгнах към дъба. Не че се налагаше да бъда близо до него, но ми помагаше да се концентрирам. Загледах се в дървото и клоните му ми заприличаха на протегнати приятелски ръце. Спрях до него и затворих очи.
— Ветре, призовавам те и те моля да издухаш мрака, който е докоснал ума ми.
Усетих силен порив на вятъра, сякаш бях в центъра на ураган. Но той не докосваше тялото ми, а се разрази в ума ми. Останах със затворени очи и блокирах болката, която се опитваше да се надигне в мен.
— Огън, призовавам те и те моля да изпепелиш мрака, който е докоснал ума ми.