Измамена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК «СофтПрес»
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Измамена». Краткое содержание книги:
Тя се учи да овладява огромната сила, с която я е дарила богинята Никс, освен това вече е лидер на Дъщерите на нощта. И, което е най-хубаво, има си гадже… даже две или три, зависи как ще го погледнете.
И тъкмо когато си мисли, че най-после е намерила своето място, се случва немислимото: някой започва да убива човешки тийнейджъри, а всички улики сочат, че мистериозният извършител е от училището за вампири.
Докато опасността дебне човеците от стария живот на Зоуи, тя осъзнава, че необикновените й сили, които я правят толкова специална, са заплаха за всеки, когото обича.
Точно когато има нужда от всичките си вампирски приятели, смъртта взима своята жертва в Дома на нощта. Зоуи трябва да се изправи пред предателството, което може да разбие сърцето й и заплашва да разтърси целия свят.
Не пропускайте вампирското приключение, което скоро ще превземе киносалоните в цял свят!
— Да не си ме докоснала отново! — каза тя.
— Стиви Рей, има ли къде да отидем, за да поговорим? Сега трябва да отведа Хийт вкъщи, но мога да се върна и да се видим. Или може би ще дойдеш с мен в училище?
— Не разбираш ли, или се правиш на глупава?
— Разбирам, че нещо лошо ти се е случило, но ти все още си най-добрата ми приятелка и мисля, че ще можем да се справим с това.
— Зоуи, няма да ходиш никъде.
— Добре. — Продължавах да се преструвам, че не я разбирам. — Предполагам, че можем да говорим и тук, но… — Огледах се. — Малко е пренаселено, а и е доста гнусно тук долу.
— Прос-с-сто ги убий! — изръмжа Елиът иззад гърба й.
— Млъквай, Елиът! — извикахме едновременно със Стиви Рей.
Погледите ни се срещнаха и се заклевам, че видях в очите й да проблясва нещо, което не беше нито гняв, нито жестокост.
— Знаеш-ш-ш, че не можем да ги ос-с-ставим живи, с-с-след като с-с-са ни видели.
Останалите същества нададоха възгласи на одобрение.
Едно момиче пристъпи напред. Личеше си, че е била красива. Дори сега притежаваше някакъв чар. Беше висока и руса и се движеше с много повече грация в сравнение с другите. Но когато се вгледах в червените й очи, видях само злоба.
— Ако вие не можете, аз ще го направя. Ще започна с мъжа. Не ми пука, че кръвта му е била замърсена с Отпечатък. Все пак е топъл и жив — каза тя и тръгна към Хийт.
Застанах пред нея решително.
— Само го докосни и ще умреш. Отново.
Стиви Рей прекъсна съскащия й смях.
— Върни се на мястото си, Венера! Няма да нападаш, докато не ти кажа.
Венера. Името изплува от паметта ми.
— Венера Дейвис? — попитах аз.
Блондинката присви очи към мен.
— Откъде ме познаваш?
— Тя знае много работи — обади се Хийт и се доближи до мен. Говореше с «гласа на футболиста», както го наричах. Звучеше много раздразнен и готов да се бие: — А на мен ми се драйфа от вас, скапани изчадия!
— Това защо говори? — изстреля Стиви Рей.
Въздъхнах и завъртях очи с досада. Бях съгласна с Хийт. Повдигаше ми се от тази лудост. Време бе да се махаме от тук. Също така беше време най-добрата ми приятелка да започне да се държи като личността, скрита дълбоко в нея.
— Той не е това. Той е Хийт. Не помниш ли, Стиви Рей? Бившето ми гадже.
— Зо, не съм ти бивше гадже. Аз съм настоящото ти гадже.
— Хийт, казах ти много отдавна, че това между нас не може да продължава.
— Стига, де! Ами Отпечатъка? Това значи, че вече сме само ти и аз, нали?
Той се ухили доволно, сякаш сме в училище, а не в подземието сред неживите изчадия, канещи се да ни изядат.
— Това беше инцидент и трябва да си поговорим, но сега не е точният момент.
— Хайде, Зоуи, знаеш, че ме обичаш. — Хийт продължаваше да се хили доволно.
— Хийт, ти си най-упоритото момче, което познавам. — Той ми намигна и аз не успях да сдържа усмивката си: — Добре. Обичам те.
— Какво с-с-става? — изсъска гадният Елиът.
Останалите пристъпваха нервно, а Венера дори се приближи една крачка по-близо до Хийт. Заставих се да не крещя, нито да треперя, нито каквото и да било. Вместо това ме завладя странно спокойствие. Погледнах към Стиви Рей и изведнъж прозрях какво трябва да кажа. Сложих ръце на кръста и застанах пред нея.
— Кажи им. Кажи им на всички.
— Какво да им кажа? — Тя присви рубинените си очи заплашително.
— Кажи им какво става тук. Ти знаеш. Знам, че знаеш. — Лицето й се разкриви и думите й звучаха така, сякаш някой ги изтръгва от гърлото й.
— Човечност. Показват своята човечност.
Съществата изръмжаха, сякаш ги беше заляла със светена вода (още едно невярно клише по адрес на вампирите).
— Слабост! Ето затова ние сме по-силни от тях. — Венера присви устни. — Защото вече сме лишени от тази слабост.
Не й обърнах внимание. Нито на нея, нито на Елиът. Интересуваше ме само Стиви Рей. Накарах я да ме погледне в очите и положих усилие да не отместя поглед, когато те засветиха с червена светлина.
— Глупости! — казах.
— Права е — възрази ми Стиви Рей. Гласът й беше студен и злобен. — С нас умря и нашата човечност.
— Това може да важи за тях, но не важи за теб — не се отказвах.
— Ти не знаеш нищо за нас, Зоуи.
— Не ми трябва да знам. Познавам теб, познавам и нашата богиня, това е достатъчно.
— Тя вече не е моя богиня.
— Така ли? Сигурно и майка ти не ти е вече майка? — Знаех, че ще я засегна, и видях как потрепна, сякаш от физическа болка.