Измамена

— Хийт?

Маркс посочи надясно и аз се обърнах да видя отпуснатото тяло на Хийт на носилка, която качваха на линейка.

— Той… — не можех да изрека докрай въпроса си.

— Той е добре, просто малко е пострадал. Загубил е доста кръв, но вече се погрижиха за него.

— Пострадал? — Опитвах се да намеря смисъл във всичко това. — Какво му се е случило?

— Множество разкъсвания, точно както и на другите две момчета. Добре, че го намери и ми се обади, преди да е починал.

Той потупа рамото ми. Един от медицинските работници се опита да се доближи до мен, но Маркс го отпрати:

— Аз ще се погрижа за нея. Тя трябва да се върне в «Дома на нощта», там ще се оправи.

Видях как онзи ме изгледа с отвращение, но детектив Маркс ми помогна да се изправя и ми препречи гледката към човека.

— Можеш ли да стигнеш до колата ми?

Кимнах. Вече се чувствах по-добре физически, но в ума ми беше пълна каша. «Колата» на Маркс се оказа огромен пикап.

Помогна ми да седна на предната седалка — беше топла и удобна, но тъкмо преди да затвори вратата, си спомних нещо, въпреки че от усилието главата ми едва не експлодира.

— Персефона? Добре ли е?

Маркс изглеждаше объркан само за част от секундата, а после се усмихна.

— Кобилата ли? Добре е. Заведохме я в конюшнята на най-близкото полицейско управление, докато пътищата се разчистят достатъчно, че да се върне в «Дома на нощта» Той се усмихна широко. — Явно си по-смела от полицейските сили на Тулса. Нямаше желаещи да я яздят.

Отпуснах главата си на облегалката и потеглихме бавно през снега. Имаше поне десет полицейски коли, пожарна и две линейки, чиито светлини проблясваха в снежната нощ.

— Какво се случи, Зоуи?

Замислих се и присвих очи от внезапната болка, която проряза главата ми.

— Не си спомням — казах и притиснах слепоочията си. Усещах изпитателния му поглед. Погледнах го в очите и си спомних, че ми разказа за своята сестра-близначка, която вече е вампир, но все още са близки. Каза, че мога да му имам доверие, и аз му повярвах. — Нещо не е наред. Паметта ми е пълна каша.

— Добре. Нека да започнем с последното нещо, което си спомняш.

— Бях в конюшнята при Персефона и изведнъж се досетих къде е Хийт и че ще умре, ако не отида при него.

— Вие двамата да нямате Отпечатък? — Изненадата явно е била изписана на лицето ми, защото той се усмихна и продължи: — Със сестра ми често си говорим, а аз съм много любопитен за вампирските работи, особено след като тя премина през Промяната. — Той вдигна рамене, все едно не е кой знае какво за един човек да знае такива неща. — Ние сме близнаци и винаги всичко сме си споделяли. Промяната на практика не промени нищо между нас — засмя се той. После ме погледна сериозно: — Имате Отпечатък, нали?