Убиецът на президента

Прекосихме фоайето и влязохме в асансьора, без да говорим и без да се гледаме. Джени се обади едва когато се озовахме вътре в кабината, натискайки напосоки някакъв бутон.

— Девети етаж.

— Хубав ден, нали? — подхвърлих аз.

— Топъл за сезона — отвърна тя, гледайки право пред себе си.

Е, това не беше точно разговор, предхождащ скок в общото легло.

Излязохме от асансьора и открихме стаята с нашия номер. Това беше добър старт. Джени пъхна магнитната карта в процепа и вратата се отвори.

Направи ми впечатление, че стаята е доста просторна, с две удобни на вид легла и обичайното обзавеждане от столове, телевизор, нощни шкафчета и осезаема атмосфера на нервна несигурност. Пристъпих навътре, свалих палтото и вратовръзката си и ги тръснах на близкия стол. Джени се насочи в противоположна посока, свали сакото си и грижливо го преметна върху облегалката на другия стол.

— Това няма да ти трябва — казах аз и посочих кобура на глока, прикрепен към колана й.

— Дали? — усмихна се тя.

Интересен въпрос. Все пак тя свали пищова и го тръсна върху бюрото.

Отпуснах се на леглото, вдигнах слушалката и набрах румсървиса. За себе си поръчах западняшки омлет от шест яйца, голяма чиния пържени картофи, парче бекон, допълнителен сос и голяма чаша кафе. Бях запомнил, че дамата предпочита чай, но за храната трябваше да попитам.

— Плодово плато и два ягодови йогурта — отвърна тя.

Явно имахме различни концепции за храненето, но аз предадох поръчката й без възражения, след което затворих.

— Петнайсет минути — рекох, после махнах с ръка по посока на банята. — Дамите са с предимство.

— О, нима тук някъде има и джентълмени? — подхвърли тя, докато разкопчаваше блузката си и се насочваше към банята. След което добави: — Не заспивай, ще свърша бързо.

Това също беше интересно.

Включих телевизора и потърсих новинарския канал „Фокс Нюз“, който предлагаше „само честни и балансирани новини“, за разлика от концепцията „всички годни за печат новини“ — каквото и да означава това. В момента течеше реклама, на която възрастен мъж с позната физиономия обясняваше нещо за нарушенията в ерекцията. За момента това не беше мой проблем, тъй като се вслушвах в плисъка на вода в банята и полугласното тананикане на Джени.

Първият сексуален контакт и битката на бойното поле имат изненадващо много общи неща помежду си. На първо място е атмосферата. Тя е наситена с нетърпение и напрежение, никой не знае какъв ще бъде крайният резултат, нито пък дали всъщност иска да участва.

Вратата на банята се отвори и Джени се върна в стаята. Беше по евино облекло, ако не броим бялата кърпа около бедрата й. Насочи се към прозореца, обърна ми гръб и започна да подсушава косата си с друга кърпа.

Като всеки добре възпитан джентълмен извърнах глава и отместих поглед от стройната й фигура, но после любопитството ми надделя и надникнах. Спокойно мога да кажа, че агент Марголд е била гордостта на гимнастическия отбор на ФБР. Бедрата й бяха по-дълги, отколкото предполагах, а изправената й фигура с широки рамене не съдържаше нищо излишно. Кожата й беше млечнобяла, въпреки че забелязах няколко малки белега по краката и ръцете й. Част от тях приличаха на бенки по рождение, но други очевидно бяха причинени от остри предмети. Но като цяло Джени нямаше от какво да се срамува, а аз усетих някакво особено гъделичкане в корема, а може би и малко по-долу.