Убиецът на президента

Това ми се стори проява на дребнавост с цел оневиняване.

— Дрън-дрън!

— Моля? — погледна ме с разширени очи тя.

— Ти разкъса горкото копеле, направи го на нищо! И него, и теорията му.

— Това си е негова грешка, а не моя. Работил е зле, направил е погрешни заключения. Аз просто си свърших работата.

— И го унищожи.

В очите й се появи хладен блясък.

— Ти беше до мен, нали? Но не си спомням да си възразил или да си го защитил. Затова не мога да приема обвиненията, които ми отправяш в момента.

Беше права, разбира се. И го знаеше.

— Хайде, успокой се — подхвърли няколко секунди по-късно тя.

Аз обаче не бях готов да се успокоя.

— Това не те ли тревожи, Джени? — попитах. — Поне малко? Танър буквално ни натика решението в ръцете, но ние го отхвърлихме.

— Постфактум нещата винаги изглеждат по-ясни — промълви тя и докосна ръката ми. — Но ние не сме в съда, където всичко в миналото подлежи на проверка. Това е полицейско разследване — случва се тук и сега. И то е част от работата ни.

Вярно. Но въпреки това се чувствах като боклук.

— Я се запитай каква всъщност е разликата — продължи тя. — Танър не успя да идентифицира престъпниците. Нямаше идея коя ще бъде мишената. Нали така? Дори да бяхме реагирали според неговата теория, пак нямаше да спасим Джоун.

Не казах нищо.

— Но и двамата се чувстваме виновни. Ние допуснахме грешка. Нека обаче не я превръщаме в друга, по-голяма грешка.

— Какво имаш предвид?

— Да не преувеличаваме това, което знаем.

— Вече не съм сигурен, че знаем каквото и да било.

— Както и да е. Но нека се опитаме да се фокусираме върху това, което не знаем. Нищо не доказва, че крадците на мунициите са замесени в този атентат. Но допускам, че Барнс — или човек, който работи заедно с Барнс, може би е получил тези муниции от тях, независимо дали лично или чрез посредник.

— А какво не допускаш?

— Не виждам откъде и как Джейсън Барнс е познавал тези хора, не виждам как ги е убедил да се присъединят към него, не разбирам какво би ги накарало да направят немаловажния скок от кражбата и черноборсаджийството до убийството.

Излагаше доводите с желязна логика, на която не можех да противопоставя нищо. Но, от друга страна, отричайки теорията на Танър, ние не бяхме проверили съответните улики и това ме наведе на една идея. Извиних се, направих няколко крачки встрани и позвъних на Чарлс Уордъл.

Представих му се и той веднага възкликна:

— Исусе Христе! Чухте ли какво се е случило с жената на Таунзенд?

— Гледам право в останките, наистина е ужасно — отвърнах аз. — А сега искам отговор на няколко въпроса: чували ли сте Барнс да се е появявал в близост до Форт Худ или Килийн? Да, в Тексас. — Изключих, за да дам възможност на Уордъл да позвъни на хората, които щяха да извършат съответните проверки. Той ме набра след броени секунди. — Аха, ясно — промърморих. — Кога?

Прибрах телефона в джоба си и се върнах при Джени.