Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Да ти призная, изглежда ми съвсем прост.
— Да, ама не е. Нямаш си представа колко е сложна психоисторията. Нищо не е просто. Данъкът на глава е бил многократно изпробван. Винаги е бил непопулярен и неизбежно е предизвиквал съпротива под една или друга форма, но почти никога не се е стигало до насилствено сваляне на правителството. В края на краищата силата на държавната принуда може да бъде твърде голяма или пък да се появят методи, чрез които хората да противодействат по мирен начин и да постигнат отстъпки. Ако данъкът на глава постоянно или дори само понякога беше фатален, никое правителство не би го изпробвало. Единствената причина да бъде прилаган отново и отново е, че не е фатален. Положението на Трантор обаче не е съвсем нормално. Има известна нестабилност, която изглежда ясна при психоисторически анализ и която подсказва, че недоволството ще бъде необикновено силно, а принудата — необикновено слаба.
Гласът на Рейч издаваше съмнението му:
— Надявам се, че ще успееш, татко, но не помисли ли, че генералът ще каже, че е действал по психоисторически съвет, и ще те събори заедно със себе си?
— Предполагам, че е записал малката ни среща, ала ако я публикува, ясно ще се види, че аз съм го карал да изчака, докато мога да анализирам положението както трябва и да подготвя доклад — а той е отказал да чака.
— Ами мама какво смята за това?
— Не съм го обсъждал с нея — рече Хари Селдън. — Тя е изцяло на друга вълна.
— Наистина ли?
— Да. Опитва се да надуши някаква дълбока конспирация в Проекта, насочена срещу мен. Вярва, струва ми се, че при нас има много хора, които с удоволствие биха се избавили от моя милост — Селдън въздъхна. — Май и аз съм един от тях. С удоволствие бих се отървал от себе си като директор на Проекта и бих оставил отговорността за психоисторията на другите.
— Това, което тормози мама, е сънят на Уонда — каза Рейч. — Нали знаеш какво е отношението на мама към собствената ти безопасност? Хващам се на бас, че и един сън за твоята смърт е достатъчен да я накара да си мисли за убийствена конспирация против теб.
— Искрено се надявам да няма такава.
И при тези думи двамата мъже се разсмяха.
21
Малката лаборатория за електролупи по някаква причина поддържаше по-ниска от нормалната температура и Дорс Венабили бегло се зачуди каква ли може да е тя. Седна спокойно и зачака единствената обитателка на лабораторията да си свърши работата.
Дорс внимателно загледа жената. Слаба, с дълго лице. Не беше истински привлекателна с тия тънки устни и вдадена навътре челюст, обаче в тъмните й кафяви очи блестеше интелигентност. Светещата табелка на нейното бюро оповестяваше: СИНДА МОНАТА. Най-накрая се обърна към гостенката и рече:
— Моите извинения, доктор Венабили, но има някои процедури, които не могат да бъдат прекъсвани дори и заради съпругата на директора.
— Щяхте да ме разочаровате, ако бяхте пренебрегнали работата си заради мен. Казвали са ми отлични неща за вас.
— Винаги е приятно да го чуеш. Кой ме е хвалил?
— Няколко души — отвърна Дорс. — Доколкото схващам, вие сте един от най-известните нематематици в Проекта.
Моната примигна:
— Съществува някаква тенденция да ни отделят от аристокрацията на математиците. Аз мисля, че щом съм известна, значи всъщност съм известен член на Проекта. Няма особено значение, че не съм математик.
— Това определено ми звучи разумно. Откога сте тука?
— От две години и половина. Преди бях студентка но физика на лъченията в Стрилинг и междувременно работих две години в Проекта като стажант.
— Разбрах, че имате успех в този Проект.
— На два пъти са ме повишавали, доктор Венабили.
— Сблъсквали ли сте се с някакви трудности тук, доктор Моната? Каквото и да ми кажете, ще си остане между нас.
— Работата не е лесна, разбира се, ала ако имате предвид дали съм срещала трудности в общуването, отговорът е не. Във всеки случай не повече, отколкото ми се струва, че човек може да очаква при един голям и сложен експеримент.
— И по-точно?
— Случайни препирни и караници. Всички сме хора.
— Но нищо сериозно?
Синда Моната поклати глава:
— Нищо сериозно.
— Доколкото разбирам, доктор Моната — подзе Дорс, — на вас се дължи разработването на едно устройство, което е от голяма важност за използването на първичния радиант. То дава възможности в него да се натъпче далеч повече информация.