Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
17
Генерал Тенар бе изкарал тежка нощ, а поради мрачните си предчувствия — и полковникът. Двамата сега стояха един срещу друг и всеки се чудеше как да реагира.
— Разкажи ми пак какво направи тази жена — нареди генералът.
Лин сякаш носеше тежък товар на раменете си:
— Това е Жената-тигър. Така я наричат. Изглежда, че някак си не е съвсем човек. Тя е невероятно трениран атлет, пълна е със самоувереност и, генерале, наистина е плашеща.
— Теб изплаши ли те? Сама жена?
— Чакайте да ви обясня какво точно стори и да ви кажа още няколко неща за нея. Не знам доколко са верни слуховете, но туй, дето се случи вчера, не подлежи на съмнение.
Той разправи историята отново и другият го изслуша, надувайки бузи.
— Лошо — рече. — Какво да предприемем?
— Мисля, че нашата линия на поведение е ясна. Психоисторията ни трябва…
— Да, трябва ни — съгласи се Тенар. — Селдън ми каза нещо за данъчното облагане, което… Остави, в момента това няма значение. Продължавай.
Разтревоженият Лин, който си бе позволил на лицето му да се отрази частица нетърпение, подзе:
— Както изтъкнах и преди, психоисторията ни трябва, ала без Селдън. Той вече е изхабен. Колкото повече го наблюдавам, толкова повече виждам остарелия учен, живеещ на минали лаври. Почти от тридесет години се опитва да пробие с тази психоистория и се проваля. Без него и с ново ръководство Проектът може да напредне по-бързо.
— Съгласен. Ами жената?
— Е, тук е въпросът. Ние не я взехме предвид, понеже тя предвидливо стоеше на заден план. Аз обаче силно подозирам, че сега ще се окаже трудно и може би невъзможно да отстраним Селдън тихомълком и без да въвличаме правителството, докато жената е жива.
— Наистина ли мислиш, че Венабили ще ни осакати и двамата, ако реши, че сме причинили нещо лошо на мъжа й? — попита генералът, като изви презрително уста.
— Смятам, че действително ще го направи и че в добавка ще вдигне бунт. Ще стане точно, както тя обеща.
— Превръщаш се в страхливец.
— Моля ви, генерале. Опитвам се да бъда разумен. Не съм се отказал. Трябва да се погрижим за тая Жена-тигър — той замислено помълча. — Всъщност моите осведомители ми го казаха и да си призная, не обърнах достатъчно внимание на въпроса.
— И как предполагаш, че можем да се избавим от нея?
Хендър Лин промълви:
— Не знам — и бавно добави: — Но някой друг може и да знае.
18
Селдън също бе изкарал тежка нощ, а и новият ден не обещаваше да бъде доста по-добър. Не бяха много случаите, когато Хари се беше ядосвал на Дорс. Този път обаче бе твърде ядосан.
— Ама че глупава постъпка! — заяви той. — Не беше ли достатъчно, че всички се натресохме в „Краят на купола“? Дори само това стигаше, за да наведе един параноичен властник на мисълта за конспирация.
— Откъде накъде? Ние не бяхме въоръжени, Хари. То си беше празнична история, последен щрих от честването на рождения ти ден. Не представлявахме никаква заплаха.
— Да, докато ти не нахлу на територията на Двореца. Това е непростимо. Втурна се към Двореца да прекъснеш разговора ми с генерала, когато специално — и то няколко пъти — бях дал да се разбере, че не те искам там. Не схващаш ли, че си имам собствени планове?
— Твоите желания, заповеди и планове стоят след твоята безопасност. Аз съм загрижена преди всичко за нея.
— Нищо не ме заплашваше.
— Не бих го повярвала толкова лесно. Досега на два пъти се опитваха да те убият. Защо си мислиш, че няма да има и трети път?
— Двата опита бяха по времето, когато бях Първи министър. Тогава сигурно си е струвало да ме ликвидират. Днес кому е нужно да убие един остарял математик?
— Точно това искам да открия — рече Дорс — и точно това искам да предотвратя. Трябва да започна, като поразпитам туй-онуй тук, в Проекта.
— Не, само ще ми разстроиш хората. Остави ги на мира.
— Няма да ги оставя, Хари. Работата ми е да те защитавам и от двадесет и осем години се занимавам с тази задача. Не можеш да ме спреш сега.
Нещо в блестящите й очи му даде ясно да разбере, че каквито и желания или заповеди да има, Дорс възнамерява да направи туй, което иска.
Безопасността на Селдън стоеше на първо място.
19
— Мога ли да ти попреча за малко, Юго?
— Разбира се, Дорс — рече Юго Амарил с широка усмивка. — Всъщност ти въобще не ми пречиш. Какво те води насам?
— Опитвам се да разчепкам няколко въпроса, Юго, и се чудя дали ще ми помогнеш.
— Стига да успея.
— Вие в Проекта имате нещо, което се нарича първичен радиант. От време на време чувам за него. Хари ми е говорил, така че ми се струва, че знам как изглежда, когато се включи, ала в действителност никога не съм виждала как работи. Бих желала да го видя.