Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
Амарил придоби неловко изражение:
— Ами първичният радиант е свързан точно с най-строго секретната част от Проекта и ти не си в списъка на членовете, които имат достъп до него.
— Известно ми е, но все пак се познаваме от двадесет и осем години…
— И ти си жената на Хари. Предполагам, че можем да си затворим очите. Разполагаме само с два цялостни първични радианта — един в кабинета на Хари и един тук. Всъщност ей го там.
Дорс погледна дундестия черен клуб върху централното бюро. Изглеждаше съвсем обикновен.
— Това ли е?
— Да. Той съхранява уравненията, които описват бъдещето.
— Как може да ги видя?
Амарил премести някакъв превключвател и незабавно стаята притъмня, а после се оживи от променливо сияние. Навсякъде около Дорс се появиха символи, стрелки, линии и едни или други математически знаци. Те като че ли се местеха и въртяха, но щом се взреше в определено място, то сякаш застиваше.
— Значи това е бъдещето? — рече тя.
— Може би — каза Амарил, като изключи уреда. — Пуснах го на максимално увеличение, за да различиш символите. Без увеличение не се вижда нищо освен светли и тъмни шарки.
— И като изучаваш тези уравнения, можеш да съдиш какво ни подготвя бъдещето?
— Така е на теория. — Сега стаята бе върнала обичайния си вид. — Само че възникват две трудности.
— Какви?
— Първата е, че въпросните уравнения не са създадени пряко от човешки мозък. Просто сме прекарали десетилетия в програмиране на по-мощни компютри и те са съставили и записали уравненията, а ние, разбира се, не знаем дали са валидни и дали имат смисъл. Това зависи изпяло от валидността и смислеността на първоначалното програмиране.
— Значи могат да са грешни до едно?
— Възможно е — Амарил потърка очи и Дорс не се удържа да не си помисли колко стар и уморен е станал напоследък.
Беше по-млад от Хари с близо дванайсет години, но изглеждаше много по-възрастен.
— Естествено — продължи Амарил с доста отпаднал глас — ние се надяваме, че те не са напълно погрешни, ала тук се явява втората трудност. Въпреки че Хари и аз ги проверяваме и променяме от десетилетия, никога не сме съвсем уверени какво означават уравненията. Съставени са от компютри, така че се предполага, че трябва все пак да означават нещо, но какво? Мислим, че сме разгадали някои участъци. В момента например работя над това, което наричаме сектор А-23, една твърде заплетена система от взаимоотношения. Засега не сме успели да я съотнесем с нищо в реалната Вселена. Въпреки всичко напредваме с всяка изминала година и аз съм сигурен, че психоисторията ще се укрепи като легитимна и полезна техника за боравене с бъдещето.
— Колко души имат достъп до тези първични радианти?
— Всеки математик от Проекта има достъп, обаче не съвсем по собствено желание. Трябва да се попълнят формуляри и да се определи час, както и първичният радиант да бъде нагласен на оная част от уравненията, която сътрудникът ще разглежда. Става малко сложно, щом всички поискат да използват радиантите по едно и също време. В момента нещата са по-спокойни, може би защото все още изпитваме последствията от честването на рождения ден на Хари.
— Няма ли планове за конструиране на допълнителни първични радианти?
Юго Амарил издаде устни напред:
— И да, и не. Би било голямо облекчение, ако разполагаме и с трети, но някой трябва да отговаря за него. Не може да бъде просто обща собственост. Предложих на Хари това да е Тамуил Илар — мисля, че го познаваш…
— Познавам го.
— Смятах Илар да получи следващия първичен радиант. Неговите ахаотични уравнения и електролупата, която изобрети, го правят определено третия сътрудник в Проекта след Хари и мен. Твоят съпруг обаче се колебае.
— Защо? Знаеш ли?
— Да го дадем на Илар означава открито да го провъзгласим като трети човек през главата на други математици, които са по-възрастни и са по-старши в Проекта. Така да се каже, могат да се появят политически трудности. Аз твърдя, че не бива да си прахосваме времето с вътрешна политика, но Хари… Е, знаеш го Хари какъв е.
— Да, знам го. Да предположим, че ти съобщя, че Лин е видял първичния радиант.
— Лин?
— Полковник Хендър Лин от хунтата. Лакеят на Тенар.
— Много се съмнявам, Дорс.
— Той спомена за криволичещи уравнения и аз току-що ги наблюдавах да излизат от първичния радиант. Не мога да не си помисля, че Лин е бил тук и също го е видял как работи.
Амарил поклати глава:
— Не си представям някой да доведе човек от хунтата в кабинета на Хари или в моя кабинет.