Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
— Не стреляй по тях — каза му Хари със съвсем сериозно изражение на лицето.
— За кого, по дяволите, говориш? — попита Майкълсън. Тогава усети някакво движение покрай стените на коридора. Малки фигурки, които дотогава се бяха притиснали към тях, се появиха в тунела. На зеленикавата светлина на мъховете се виждаше, че са въоръжени с ножове и копия.
Майкълсън чу как зад него пада камъче. Извърна се и забеляза, че други подобни същества се бяха появили и откъм тила му.
— Кои са те, Хари?
— Приятели са. Спасиха ми живота.
Едно от съществата се отдели от групата и се доближи до тях. Тръгна към Хари, но не откъсна поглед от Майкълсън. Той стисна карабината си. Съществото, напълно голо, бе високо само метър и двайсет, но тялото му бе жилаво и мускулесто. Рошавата му коса с цвят на пясък бе вързана с кървавочервена превръзка. Огромните му очи огледаха Майкълсън от глава до пети. Щръкналите му уши се движеха във всички посоки, подобно радарни чинии.
Малката фигурка се доближи и Майкълсън огледа въоръжението и. На кръста си имаше пояс, в който бе втъкнат дълъг нож с грубо кристално острие. В ръката си с четири пръста стискаше огромно копие.
Съществото отиде до Хари, подаде му копието и се отдалечи.
— Кои са те? Какво представляват? — попита Майкълсън.
— Те наричат, себе си „мими-суи“.
Едно от съществата направи рязко движение, което стресна Майкълсън, и се озова при Хари.
— Дода фераго — рече съществото, като посочи тунела зад себе си. — Дода кракан!
— Каза, че не сме сами — поясни Хари на Майкълсън. — Краканите са усетили миризмата ни и се приближават. Време е да се махаме.
Сякаш в потвърждение на истинността на това твърдение, зад тях се раздаде рев. Втори и трети рев му отговориха. Ревовете се чуваха от различни места. Животните ги обкръжаваха.
Майкълсън се сети за Ашли и Бен, изгубени в плетеницата от тунели. Доближи се до Хари.
— Слушай, Хари, тук съм с членове от екипа, които… — започна да му обяснява.
— Знам. Някои от моите приятели ги издириха. Твоите хора сега са на безопасно място.
— Къде?
Разнесе се втора поредица от животински ревове.
— Ще ти го покажа — обеща Хари. — Хайде да тръгваме, преди да сме се превърнали в нечия вечеря.
Майкълсън се прилепи плътно до брат си. Някои от малките фигурки го задминаха, други останаха зад него, за да го прикриват. Той се опита да не изостава, като захапа долната си устна, но нараненият му глезен започна отново да се обажда. Разстоянието между него и брат му се увеличи.
Хари спря, хвана ръката на Майкълсън и я метна през рамото си. Тилът им остана да се охранява само от двама или трима от дребните ловци.
— Няма да те изоставя, Денис — каза Хари.
— Аз ви забавям. Не се спуснах тук, за да ускоря смъртта ви.
— Не говори така, братко. Днес убити няма да има — обеща Хари и стисна рамото на Майкълсън. — А и нали точно по този начин спечелихме синята лента на панаира в Кърни за бягане на три крака.
— Ти тогава ги измами — припомни Майкълсън, като лицето му се изкриви от болка.
— Не си спомням и ти да си върна лентата.
Зад гърба им внезапно започна оживен разговор. Един от ловците отиде при тях и прошепна нещо на Хари. Лицето му придоби сериозно изражение и той изръмжа нещо неразбираемо в отговор. Кимна и се придвижи напред. Зад тях остана само една дребна фигурка.
— Какво ти каза?
— Един от краканите се приближава към нас. Не е сигурно дали ще се окажем в безопасност.
Майкълсън стисна зъби. Бе поставил в опасност живота на брат си.
— Казах ти, че…
— Знам, знам, ти винаги си прав, — отвърна Хари. Последният ловец, чернокос и с белег на дясната страна на лицето, спря до него. — Денис, ти тръгни напред и се опитай да достигнеш другите. Нобкоби и аз ще се опитаме да забавим преследвача. Ти помогни на другите да спечелят време.
— Майната му! Имам пушка.
— Вярно е. Аз пък имам опит. Хайде, действай! Майкълсън съзря добре познатата му упоритост в погледа на брат си и разбра, че няма смисъл да се спори.
— Добре. Поне вземи пушката ми — предложи той.
— Може да ти потрябва — отказа Хари и повдигна дългото копие, което държеше в дясната си ръка. — Освен това използването на нетрадиционни оръжия намалява шансовете ни да се сдобием с „ил-джан“ от схватката.
— С какво?
— Става дума за нещо като войнска доблест. Като уважение и признание — поясни той. В тунела се чу стърженето на нокти по каменния под. — Хайде, тръгвайте!