Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Не — той беше на път да добави нещо, когато Кулен се пресегна през Грейс, за да посочи една доста невзрачна сграда.
— Задръж за момент — Грейс закри слушалката.
— Bierkeller45, от която изхвърлили Хитлер, защото не си платил сметката! — каза Кулен. — Така казват!
— Току-що минавам покрай кръчмата на Адолф Хитлер — информира Грейс приятеля си.
— Така ли? Ами продължавай нататък. Ние имаме проблем.
— Казвай, де.
— Голям. Страхотен. Разбра ли?
— Целият съм в слух.
— Звучиш ми ядосан. Да не си пил?
— Не — отговори Грейс, като се стегна. — Казвай.
— Имаме още едно убийство — изстреля детектив сержантът. — Сходно е с това на Кати Бишоп.
И изведнъж Рой Грейс седна изправен като бастун.
— С какво е сходно?
— Млада жена… на име Софи Харингтън, е намерена мъртва с газова маска на лицето.
По гръбнака на Грейс премина студена тръпка.
— Мамка му. Какво още знаеш?
— Какво още ти трябва? Казвам ти, човече, че трябва да довлечеш задника си тук.
— Имате си инспектор Мърфи. Тя може да се оправи.
— Дубльорка ти е — каза Брансън пренебрежително.
— Щом искаш, наричай я така. Що се отнася до мен, тя е моят заместник старши следовател.
— Нали знаеш какво казвали за дубльорката на Грета Гарбо?
Опитвайки се да се сети за някой филм, който е гледал с тази легенда на екрана, Грейс отвърна раздразнително:
— Не, какво казват?
— Че дубльорката на Грета Гарбо можела да прави всичко, което прави Грета Гарбо, с изключение на онова, което прави Грета Гарбо.
— Много ласкателно.
— Схвана ли?
— Схванах.
— В такъв случай качи си задника на следващия самолет. Алисън Воспър си мисли, че ти е докопала скалпа. Не давам пет пари за тези политически ходове, но давам пет пари за теб. И имаме нужда от теб.
— Сети ли се да нахраниш Марлон?
— Марлон ли?
— Златната рибка.
— О, мамка му!
63
Клео се опита да изпищи, но писъкът заседна в гърлото й. Тя се бореше неистово да освободи ръцете си, докато лицето на мъжа беше размазано пред разфокусирания й поглед. Ритна силно с крак и го докачи по пищяла.
После чу гласа му.
— Клео!
Тих и жален:
— Клео! Аз съм! Всичко е наред.
Остра черна коса. Изненадано изражение на младото му, приятно лице. Облечен небрежно в оранжева тениска и зелени шорти, със слушалки в ушите.
— О, господи — тя спря да се бори и ченето й увисна. — Дарън!
Той пусна ръцете й много бавно и предпазливо, като че все още не беше сигурен дали нямаше да го намушка с ножа.
— Добре ли си, Клео?
Поемайки на едри глътки въздух, тя имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите. Отстъпи назад, погледна колегата си, после ножа на пода, после пак кафявите му очи. Като изтръпнала. Твърде изтръпнала, за да каже каквото и да било повече за момента.
— Толкова ме стресна — думите й излязоха като изстрелян задъхан шепот.
Дарън вдигна ръце и махна слушалките си, като ги остави да висят на жиците. После отново вдигна ръце с жест, че се предава. Тя осъзна, че той трепери.
— Съжалявам — тя все още дишаше тежко и гласът й прекъсваше. После се усмихна в опит да оправи нещата.
Все още несигурен, той попита:
— Толкова ли съм страшен?
— Аз… аз чух вратата — каза тя, като сега се чувстваше глупаво. — Извиках, но ти не отговори. Помислих, че си натрапник. Аз… аз бях… — тя поклати глава.
Той свали ръце и хвана слушалките.
— Аз слушах хеви музика — каза. — Изобщо не съм те чул.
— Толкова съжалявам.
Той посегна и разтри глезена си.
— Заболя ли те?
— Всъщност да! Но ще го преживея — на глезена му се виждаше гаден белег. — Изведнъж се сетих, че сме оставили тялото отвън. Помислих си, че в тази жега трябва да го вкарам в хладилника. Обадих ти се, но не отговори нито от къщи, нито от мобилния и аз реших да дойда и да свърша тази работа.
След като вече се чувстваше по-нормално, Клео отново му се извини.
Той сви рамене.
— Не се тревожи за това. Ама никога не съм си мислил, че да работиш в морга е спорт с физически контакт.
Тя се разсмя.
— Много, много съжалявам. Току-що преживях едно скапано денонощие. Аз…
— Забрави. Аз съм окей.
Тя погледна червения белег от удар на крака му.
— Чудесно е от твоя страна, че дойде. Благодаря ти.
— Следващия път ще си помисля — каза той добродушно. — Може би трябваше да остана на предишната си работа… имаше много по-малко насилие.
Тя се ухили. Спомни си, че на предишната си работа Дарън е бил помощник-месар.
— Хубаво е, че си готов да работиш в неделя — каза тя.
— Така се измъкнах от барбекюто у родителите на моята приятелка — каза той. — Това й е минусът на тази работа. Не понасям барбекюта, откакто започнах работа тук.
45
Бирария. — Бел.прев.