Графиня Дьо Шарни

Жилбер хвърли един преценяващ поглед към това блестящо събрание. Разпозна всеки един, оценявайки всички техни способности, без да е уверен в тях.

При това този сбор от роялисти го ободри малко.

— Изобщо — попита той внезапно Калиостро — кого виждате измежду всички тези хора, който наистина да е враждебен към монархията?

— Трябва ли да гледам с очите на всички, с вашите, с тези на господин Некер, с тези на абат Мори, или с моите?

— С вашите — каза Жилбер. — Не се ли уговорихме, че ще е през очите на вълшебника?

— Е, добре, двама сме.

— О! Не е много сред четиристотин души.

— Достатъчно, ако единият от тези хора трябва да бъде убиецът на Луи XVI, а другият негов наследник!

Жилбер потрепери.

— Охо! — прошепна той. — Тук имаме един бъдещ Брут121 и един бъдещ Цезар?

— Ни повече, ни по-малко, скъпи докторе.

— Ще ми го покажете, нали, графе? — каза Жилбер с усмивка на съмнение на устните.

— О! Апостоле, с очи, покрити с черупки! — прошепна Калиостро. — Ще направя по-добро, ако желаеш. Ще те накарам да ги докоснеш с пръст. От кого искаш да започнем?

— Ами, струва ми се, от кралеубиеца. Много уважавам хронологията. Да видим първо Брут.

— Ти знаеш — каза Калиостро, оживявайки се, сякаш бе уловил порива на вълнението, — че хората никога не действат по един и същи начин, щом трябва да се извърши подобно дело? Нашият сегашен Брут по нищо не прилича на античния.

И той протегна ръка по посока на един човек, облегнат на амвона, на когото в този момент единствено главата беше осветена, а цялата останала част на тялото бе скрита в тъмнината.