Графиня Дьо Шарни

— Ама какво е това предсказание, което правите? — попита Жилбер, който, напълно одобрявайки разходката, която Калиостро си бе направил в страната на въображението, се безпокоеше само от заключението, което той му беше съобщил.

— Казвам ви — повтори Калиостро с онзи, присъщ само на него тон на пророк, без да забелязва репликата, — че Мирабо, гениалният човек, държавникът, големият оратор, ще похаби живота си и ще стигне до гроба, без да е станал това, което са били всички, сиреч министър! Ах, скъпи Жилбер, каква чудна защита е посредствеността!

— Значи, кралят в края на краищата ще се противопостави?

— Чума да го тръшне! Той добре се предпазва от отговорност! Ще трябва да го обсъди с кралицата, на която почти е дал думата си. Вие знаете, че политиката на краля се заключава в думата почти. Той е почти конституционен, почти философ, почти популярен, дори почти умен, когато е съветван от Господина. Идете утре в Събранието, скъпи докторе, и вижте какво ще стане.

— Не можете ли да ми кажете предварително?

— Ще ви отнема удоволствието от изненадата!

— Утре, това е твърде дълго време!

— Тогава направете нещо по-добро. Часът е пет. След един час се отваря Клубът на якобинците… те са нощни птици, господа якобинците111, сам знаете. Вие от тяхното общество ли сте?

— Не. Камий Демулен и Дантон уредиха приемането ми при Корделиерите112.

— Е, добре, както ви казах, след един час Клубът на якобинците ще отвори. Това е едно много добре подбрано общество, в което няма да бъдете игнориран, бъдете спокоен. Сега ще вечеряме заедно. След вечеря ще наемем фиакър и ще отидем на улица „Сен Оноре“ и като излезем от стария манастир113, вие ще бъдете осветлен по въпроса. Впрочем, бидейки предупреден дванайсет часа по-рано, може би ще имате време да отбиете удара.