Ще те открия някой ден
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: capitol theatre #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ще те открия някой ден». Краткое содержание книги:
Под фалшива самоличност Джулия крие опустошителна тайна: наранено сърце и мистериозен съпруг, когото тя не познава и не дръзва дори да спомене, и от когото отчаяно иска да се отърве…
В момент, когато младата жена е уверена, че най-после държи в ръце юздите на своята съдба, неочаквана среща я изправя лице в лице с миналото, от което бяга. Една красива брошка от скъпоценни камъни, подарена й от изискан джентълмен, предизвиква драматични разкрития, които преобръщат целия й живот. Но я среща и с мъжа, който завладява все повече нейните страхове… за да победи и яростните съперници, и нейното храбро, независимо сърце.
— Не виждам какво е лошото в това.
Деймън наведе глава и въздъхна тихо.
— Джулия не е като другите жени, които съм срещал. За нещастие нещата, които я правят единствена, са и най-големите пречки за един спокоен брак между нас.
— Ти искаш да напусне театъра завинаги — по-скоро констатира, отколкото попита Уилям.
— Не виждам никакъв друг начин. Бога ми, не мога да живея с мисълта, че жена ми се перчи на сцената пред хиляди хора. Опитах се да си го представя… — Деймън млъкна и потърка слепоочията си. — Не мога — каза той дрезгаво. — Но не мога и да престана да я желая.
— Може би след време това ще избледнее — рече Уилям в усилието си да бъде дипломатичен. — Има други жени на света, не по-малко красиви и съвършени от Джулия — и те биха подскочили при възможността да пожертват каквото е необходимо, за да се омъжат за бъдещия херцог на Лийдс.
— Аз не искам никоя друга.
— Ти с твоите изисквания — Уилям поклати глава и се ухили. — Винаги избираш по-сложното. Благодарен съм на Бога, че съм мъж с прости вкусове. Уверявам те, моите кръчмарки и лекомислени жени никога не ми създават проблемите, които имаш ти.
Деймън се прибра в лондонското си жилище с намерение да тръгне за Бат на сутринта след добра нощна почивка. Но бе събуден в предутринните часове от иконома си, който почука с тиха настойчивост на вратата на спалнята.
— Какво има? — измърмори Деймън.
Вратата се отвори съвсем малко.
— Извинете, милорд, но един от лакеите в Уорикшир ви носи писмо. Въпросът бил много спешен. Реших, че трябва да го узнаете незабавно.
Деймън разклати глава, за да проясни мозъка си.
— Какво да узная?
Влязъл в спалнята с лампа в ръка, икономът остави лампата на нощната масичка и подаде запечатано писмо на Деймън.
Като примигваше на жълтата светлина, Деймън счупи восъчния печат и бързо прегледа писмото. То беше от лекаря на баща му.
— По дяволите! — изруга тихо Деймън и за негова изненада пергаментовият лист затрепери в ръката му.
Икономът отклони погледа си, макар че на лицето му се четеше негласно разбиране.
— Да уведомим ли брат ви, Ваша Светлост?
След едноседмично възторжено посрещане на представленията на „Моята лейди измамница“, успехът на пиесата се разчу в цяла Англия. Театри от Бристол до Йорк шумно изявиха желанието си да бъдат включени в турнето на актьорите от „Капитал“. Критиката нарече ролята на Кристин, изпълнявана от Джесика Уентуърт, една от най-характерните й роли.
Джулия смяташе за ироничен факта, че успехът, за който бе мечтала, се оказа далеч по-малко удовлетворяващ, отколкото бе очаквала. Чувстваше, че живее само в светлините на сцената, а всеки миг извън нея изглеждаше скучен и безинтересен. Сега тя разбираше точно какво чувства Лоугън. Тъй като тя беше пожертвала всичко ценно в живота си, илюзиите на сцената бяха единственото, което й оставаше.
Лоугън бе предложил на Джулия грандиозна сватба, но мисълта за това изпълваше Джулия с безпокойство. Тя го помоли вместо това да уреди интимна церемония и да пазят плановете си в тайна. Още не беше готова да даде обяснения или да се изправи пред изненадата на приятели и семейство, когато научат за решението й да се омъжи за Лоугън. Тъй като не беше сантиментален, Лоугън се съгласи. В същото време Джулия се консултира с един адвокат, който потвърди всичко казано от баща й. Съвсем скоро Деймън щеше да получи писмото, с което го приканваха да върне зестрата й.
След предпоследното изпълнение на пиесата в Бат Джулия седеше в гримьорната си и отстраняваше грима от лицето си. Печално се взираше в огледалото и се питаше как да премахне вцепенението, което чувстваше вътре в себе си.
— Джесика! — Арлис нахълта в гримьорната без предупреждение, лицето й сияеше от възбуда. — Трябваше да те видя веднага. Ти ще бъдеш първата, която ще узнае.
Джулия се обърна към нея с бледа усмивка.
— Първата, която ще узнае какво?
Усмивката на Арлис стана, стеснителна и тя протегна ръка.
— Майкъл току-що ми даде това.
Все още, без да става, Джулия се наведе и погледна безименния пръст на Арлис, върху който блестеше диамант на тясна златна халка.
— О, Господи! — възкликна тя и погледна приятелката си. — Това означава ли…
— Да! — потвърди просияла Арлис.
— То е много скоро, така ли?
— Може да изглежда така за другите, но не и за мен. Майкъл е единственият мъж, който винаги ще ме обича така и аз го обичам по същия начин. — Арлис погледна гордо пръстена и наклони ръката си, за да го види как блести. — Нали е хубав?