Ще те открия някой ден
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: capitol theatre #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ще те открия някой ден». Краткое содержание книги:
Под фалшива самоличност Джулия крие опустошителна тайна: наранено сърце и мистериозен съпруг, когото тя не познава и не дръзва дори да спомене, и от когото отчаяно иска да се отърве…
В момент, когато младата жена е уверена, че най-после държи в ръце юздите на своята съдба, неочаквана среща я изправя лице в лице с миналото, от което бяга. Една красива брошка от скъпоценни камъни, подарена й от изискан джентълмен, предизвиква драматични разкрития, които преобръщат целия й живот. Но я среща и с мъжа, който завладява все повече нейните страхове… за да победи и яростните съперници, и нейното храбро, независимо сърце.
Пиесата завърши с продължителни аплодисменти, а актьорите с поклони се отплащаха за бурното одобрение. Когато Лоугън най-сетне я отведе от сцената, Джулия подръпна влажния си от пот корсаж и въздъхна с облекчение.
Лоугън я обгърна с преценяващ поглед.
— Изглеждаш малко неспокойна. Почини си добре тази нощ — посъветва я той, знаейки, че колегите й ще се опитат да я склонят да отиде с тях на вечеря. — Ще се погрижим за нашата церемония утре сутрин, преди да заминем за Бристол.
Джулия успя да се усмихне слабо.
— Още турнета, още представления… това не прилича много на меден месец, нали?
Той я погледна така, сякаш тази мисъл не му беше хрумвала досега.
— Би ли искала да имаме меден месец?
За частица от секундата тя беше изкушена да каже „да“. Искаше да посети някое екзотично място, където да се отпусне и да си позволи да забрави всичко, макар и за малко. Но идеята да отиде някъде само с Лоугън й действаше потискащо. Освен това той нямаше да е съгласен да прекъсне плана за турнето каквато и да е причината, пък и следеше отблизо реконструкцията на театър „Капитал“.
— Не — прошепна Джулия. — Сега не е време за това. Може би някой ден…
— В Рим — обеща той. — Или в Гърция. Ще отидем на празненствата в Атина и ще гледаме пиеси в театър на открито.
Джулия се усмихна и се запъти към гримьорната си. Разминаваше се с тълпи от хора, без да забелязва, когото и да било.
— Мисис Уентуърт? — чу тя нисък глас до себе си.
Беше един от сценичните работници. Той и още един мъж стояха от двете й страни, притиснати от хората около тях.
— Да — каза с неудоволствие Джулия. — Тук е много шумно, нали? — Изчака, докато намери възможност да продължи и после се отдалечи. За нейна изненада те продължиха в същата посока, следвайки я отблизо. Неловко чувство пропълзя в нея, тя ускори крачки.
Но преди да прекрачи прага, бе хваната изотзад, писъкът й бе заглушен от памучна кърпа, натикана в устата й, а ръцете й извити назад. Обзе я ужас. Тя се загърчи в напразни усилия да се освободи, когато й метнаха една пелерина с качулка, за да скрие лицето й. Двамата мъже я понесоха с бързи крачки, стискаха здраво ръцете й и я държаха изправена.
— Извинявайте, мисис Уентуърт — избъбри единият от тях, — но отвън чака един господин, който ни плати да ви отнесем до него. Казва, че иска само да поговори с вас за няколко минути… Това не е чак толкова много, нали?
Вцепенена от страх, Джулия виждаше как минават през задната част на театъра, а после я метнаха в чакащата отвън карета. Качулката й пречеше да вижда всичко. Тя стоеше безпомощна, с вързани ръце, заклещена между седалката и облегалката й. Дишаше тежко, мъчително. В каретата цареше тишина. Тя потегли с килване и се отдалечи от театъра.
Пот течеше на ледени капки по шията й и се спускаше между гърдите. Тъкмо си помисли, че е сама в каретата, усети някой да се приближава до нея. Свила се от страх, тя наведе глава, когато една ръка хвана качулката и я дръпна назад, за да открие лицето й. Тя погледна с изумени очи. Пред нея стоеше съпругът й — бившият съпруг, — лорд Савидж.
Първата й реакция беше изблик на гняв, но той бързо замря, когато се вгледа в мъжа си. Усети как лицето й побелява под ивиците грим. Никога не беше виждала Деймън такъв — рошав и вонящ на бренди.
Той й заговори като заваляше думите.
— Добър вечер, мисис Уентуърт. Толкова е любезно от ваша страна да ми отделите час-два от ценното си време. — Горещите му пръсти приближиха брадичката й и я погалиха. Джулия дръпна главата си назад и се взря в него, като мълчаливо го подкани той да извади кърпата от устата й.
— Не — поклати глава той, прочел мислите й. — Не искам да чуя какво имаш да ми кажеш. Ти много ясно ме отряза и се съгласи да се омъжиш за Скот. Да, зная за това… Би трябвало да постъпваш по-умно, а не да доверяваш тайните си на Арлис.
Свали пелерината от раменете й и спря поглед открито на тялото й, върху хълмчетата на гърдите.
— Успя ли вече да го направиш свой любовник? — попита Деймън. — Нямаш вид на задоволена жена… Това не е видът, който имаше, след като те любих аз. Доставиха ли ти удоволствие ръцете му върху теб, устата му върху твоята? Какво е да легнеш с мъж, когото не обичаш?
Джулия искаше да поклати глава в отказ, но остана упорито неподвижна, с очи, приковани в мрачното му лице. Проклет да е, задето си позволява да постъпи така с нея, егоистичният негодник! Търсел е отмъщение… искал е да й изкара ангелите от страх. Имаше нещо различно във вида му тази вечер, грубост, която заличаваше красотата му, правеше го да прилича на сатир. Явно, бе способен на всичко… като ранен звяр, който изпитва удоволствие, когато наранява всички наред, за да си отмъсти за болката.