Ритматистът

Джоел кимна. Майка му отново заплака.

— Вдигнал съм целия кампус под тревога, войнико. Ти се справи добре тази нощ. Много добре. Бърза мисъл, смелост, физическа ловкост. Впечатлен съм.

— Едва не се напиках — прошепна Джоел.

Хардинг изсумтя.

— Виждал съм мъже, два пъти по-стари от тебе, да замръзват на бойното поле, щом видят първото тебеширче. Ти свърши удивителна работа. А и като че ли разреши нашия случай.

Джоел изненадано вдигна поглед.

— Моля?

— Сега не мога да говоря — рече Хардинг и вдигна ръка. — Но ако подозренията ми се потвърдят, до сутринта ще арестувам виновника. А сега трябва да поспиш. — Поколеба се и додаде — Ако бяхме на бойното поле, синко, щях да те предложа за най-високо отличие.

— Не знам… — продума Джоел. — Не знам дали мога да се върна да спя в работилницата…

— Момчето и майка му могат да останат тук — рече Фич и се изправи. — Аз ще съм в една от свободните стаи.

— Отлично — отговори Хардинг. — Госпожо Саксън, ще оставя десет човека с киселина да пазят тук цяла нощ. Ако желаете, двама ще бъдат вътре в стаята.

— Да, моля — каза тя.

— Помъчете се да не се тревожите много. Сигурен съм, че най-страшното мина. Плюс това, разбирам, че утре ти предстои важен ден, Джоел.

Церемонията по въвеждането. Джоел почти я беше забравил. Той кимна на инспектора за довиждане. Хардинг излезе и затвори вратата.

— Добре — рече Фич. — Виждате, че леглото е оправено. Джоел, отдолу има още одеяла да си постелиш на пода. Надявам се, нямаш нищо против.

— Всичко е наред — отвърна Джоел.

— Джоел, момко, ти се справи наистина добре.

— Избягах — тихо отговори Джоел. — Само това можех да направя. Трябваше да имам киселина в стаята и…

— И какво, момчето ми? — попита Фич. — Да плиснеш една кофа, докато останалите тебеширчета пъплят по теб? Сам човек не може да удържи фронта срещу тебеширчетата — това се научава бързо в Небраск. Трябва цяла бригада с кофи, десетки хора, за да отблъснат създанията.

Джоел сведе поглед.

Фич приклекна.

— Джоел, ако това ще ти помогне по някакъв начин, мога да си представя какво ти е. Хмм… знаеш, че никога не съм се справял добре в Небраск. Първия път, когато видях нападащо тебеширче, едва успях да начертая прави линии. Дори не мога да се дуелирам с друг човек и да разсъждавам трезво. Хардинг е прав — ти се справи много добре тази вечер.

Искам да съм способен на нещо повече, помисли Джоел. Да се сражавам.

— Екстън е ритматист — изрече той на глас.

— Да — отговори Фич. — Беше изключен от ритматическото училище в Армедиус в началните класове заради известни… усложнения. Случва се много рядко.

— Помня, че говорихте за това. На Мелъди. Професоре, искам да нарисувате новата линия, която открихме. Спиралата.