Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
— СПС по-сговорчиви ли са с ЦРУ? — поинтересувах се мило.
Бък ме погледна.
— Добър въпрос. Краткият отговор е да. — Усмихна се. — Един дол дренки са. — И добави: — Не искам да кажа, че СПС и ЦРУ имат нещо общо помежду си.
Май току-що беше казал, че са един дол дренки.
— Те имат свое разбирателство помежду си. Много голямо quid pro quo.
Това звучеше малко плашещо.
Кейт, за която бях сигурен, че е единственият човек тук, спал със и застрелял служител на ЦРУ, каза:
— Предполагам, че петият човек от екипа може да запълни някои бели петна.
— Такива са очакванията ни — отвърна Бък.
Да бе. ЦРУ с радост ще запълни белите петна. За съжаление най-вероятно с лъжи.
Г-н Бренър нямаше коментар по темата и се върна на основния въпрос:
— Пантерата може би знае от бойците си, че един от тях е бил заловен, но може също да си мисли, че Рахим е бил убит. Така че не знаем дали се тревожи, че пленникът може да издаде местоположението му. Надявам се властите да не са съобщили за него в официалното съобщение.
— Властите в Сана не са чак такива глупаци — увери ни Бък. — Всъщност са доста изобретателни, което е и една от причините все още да не са увиснали на бесилките. Ще съобщят за атаката, но ще кажат, че е имало четирима убити. Или двайсет. Или колкото там решат. Няма да споменат за никакъв пленник.
Така си беше. Все пак реших да напомня нещо на всички.
— Някой в Гумдан може да съобщи на Ал Кайда, че в затвора има разприказвал се пленник, който е виждал Пантерата в Мариб.
— Напълно възможно, но да се надяваме, че това няма да накара Пантерата да си плюе на петите — отвърна Бък. — Ако има изтичане на информация от Гумдан до Ал Кайда, ще бъде споменато и името Джон Кори.
Именно. Нали затова ходих в Гумдан.
Бък се обърна към Кейт.
— Някакви въпроси към Джон или Пол?
— Възможно ли е показанията на пленника да са изфабрикувани? — попита ме Кейт. — Може ли това, което сте чули, да не е цялата истина?
Определено не обичам да бъда разпитван от жена си, но въпросът си го биваше.
— Възможно е — отвърнах. — Но пленникът изглеждаше искрен.
Погледнах Бренър, който потвърди думите ми и добави:
— Беше уплашен и отчаян.
— Какво беше поведението на полковник Хаким по време на разпита? — попита го Кейт.
— Не беше от най-щастливите — отвърна Бренър. — Определено искаше да ни разкара, поради което мисля, че всичко това не е било постановка и дезинформация.
Кейт и Бък кимнаха. Продължихме още известно време в същия дух и след десетина минути Бък каза:
— Добре. Изглежда, че ни е предоставена възможност. Така че при липсата на някаква нова или противоречива информация си мисля, че първата ни екскурзия из страната от Аден ще бъде в Мариб.
Очевидно.
Бък продължи:
— Ако Пантерата не е там, поне ще видим онези великолепни предислямски руини.
На кой му пука? Руини ли ти се гледат? Иди в Нюарк.
— Не знаем дали Пантерата е все още там, но съм сигурен, че ако останем да го търсим, той ще разбере — посочих. — Освен това сега знаем, че Пантерата има хора в Мариб, сред които и племенен шейх, така че дори да се е махнал заради атаката, ще се върне, за да ни посрещне на своя територия.
— Точно така — съгласи се Бък. — И ще можем да разгледаме руините, докато го чакаме.
— Чудесно.
— Сега знаем къде да заложим стръвта и капана — отбеляза Бренър.
Стръв? Какво стана с примамката?
— Ако приемем, че полковник Хаким мисли по същия начин, не се изненадвайте, ако го видим там — рече Бък.
Така си беше. В Мариб можеше да стане пренаселено. И можехме да подплашим Пантерата. Но все пак залагах, че Джон Кори на територията на Пантерата ще е неустоима примамка за него.
След това Бък се спря на темата за възможната атака на Ал Кайда срещу „Шератон“ в Аден.
— Специалният екип на ФБР, хора от ДСС и морските пехотинци в „Шератон“ са в пълна готовност, както и целият американски персонал в хотела — увери ни той. — Освен това официално уведомяваме йеменското правителство на най-високо ниво за възможното нападение, така че те нямат друг избор, освен да засилят мерките за сигурност около хотела.
Естествено, не се сдържах.
— Така ще можем да спим по-спокойно там.
— Изобщо няма да спите, също като йеменската армия — увери ни Бък.