Пантерата

— А кога мога да го сритам в топките?

Той се направи, че не ме чува.

— Имам всичко това и на арабски — разрешителното, обвинението и правата, така че да може да ги прочете и подпише.

— Хауард, това някакъв майтап ли е?

— Не, не е. Арестът ще бъде направен законно и както се полага и той ще бъде изправен пред американски съд.

Е, ако имах колебания относно затриването на Пантерата, Хауард току-що успя да ги разсее.

— Запознай Кейт с всичко това — казах му.

— Ще го направя. Но искам ти, като най-вероятния агент, който ще го арестува, също да си наясно.

— Добре.

— Просто се опитвам да те предпазя от някоя грешка, която би могла да компрометира обвинението, и да ти спестя неприятности — увери ме той.

— Благодаря.

— Няма за какво. Точно затова съм тук.

— Ясно.

Хауард всъщност ми харесваше и виждах, че е достатъчно умен, за да разбере как всъщност работи светът. След няколко месеца на това място щеше да се прости с идеализма и юридическите си скрупули и щеше да помага на СПС да измъчва заподозрени в затвора Гумдан. Е, можеше и да не стигне дотам. Но подобно на всички нас, прекарали твърде дълго на фронтовата линия, както и на всички, преживели 11/9, Хауард Фенстърман щеше да стане почти двойник на хората, срещу които се борим. В това бях повече от сигурен.

Бък дойде при нас и вместо да се поинтересува за заловения терорист (пардон, заподозрян), Хауард го попита:

— По кое време заминавате утре?

— Преди осем сутринта — отвърна Бък и ни обясни: — До Аден са около четиристотин километра и пътуването може да продължи от четири до шест часа. Затова трябва да стигнем по-рано, за да може конвоят да се върне в Сана малко след мръкване. Предпочитаме агентите на ДСС да не нощуват в Аден, защото се нуждаем от тях тук.

Помислих си, че може да са ни по-нужни в „Шератон“.

— Ела да се повозиш с нас — предложих на Хауард. — Ако попаднем в засада, ще можеш да ни кажеш кога имаме законното право да отвърнем на огъня.

Дори Хауард се разсмя на това.

— Имаме място и никога не бихме отказали още един стрелец — каза му Бък. — Срещата е в седем на паркинга пред канцеларията.

Хауард оцени това по достойнство и напусна сцената.

— Озори ли го? — попита ме Бък.

— Не точно аз.

— Той си върши работата — увери ме Бък. — За съжаление, работата му прави нашата по-трудна.

— Не и моята.

Бък смени темата.

— Пол ми каза, че сте научили някои неща в Гумдан.

— Да. Че съюзниците ни са задници.

— Не научихте ли нещо, което да не сте знаели?

— Може би. Хауард не знае, че сме ходили в Гумдан — уведомих го.

— Така ли? Не му ли каза?