Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— От Трокмортън е — каза простичко. — Предупреждава ни да очакваме смъртта на френския крал. Ваша светлост, в мига, в който той умре, ние изпадаме в смъртна опасност. Сега би трябвало да се въоръжаваме. Сега би трябвало да сме готови. Трябваше вече да сме изпратили парична подкрепа на шотландските протестанти. Дайте ми разрешение да им изпратя пари сега, и да започна набирането на войници за английска армия.
— Вие винаги казвате, че нямаме средства — каза тя упорито.
Сесил внимаваше да не погледне към перлите на ушите й и дебелия перлен наниз на шията й.
— Кралице моя, намираме се в най-сериозна опасност — каза той.
Елизабет дръпна писмото от ръката му и го занесе до прозореца да го прочете.
— Кога получихте това? — попита тя, с изострящ се интерес.
— Точно днес. Дойде шифровано, току-що го преведох.
— Тя не може да се нарича „кралица на Англия“, съгласи се да се откаже от претенциите си в договора от Като Камбрези.
— Не, виждате, че не е. Тя не се е съгласила на нищо. Кралят бе онзи, който сключи това споразумение, а кралят, който подписа договора, умира. Сега нищо няма да спре амбицията й, новият крал и неговото семейство само ще я насърчават.
Елизабет изруга полугласно и се извърна от веселите придворни, така че никой да не може да види как потъмня лицето й.
— Никога ли няма да бъда в безопасност? — запита тя с тих ожесточен глас. — След като се борих цял живот за този трон, трябва ли да продължа да се боря за него? Трябва ли вечно да се боя от ножа в сенките и от нашествието на моите врагове? Трябва ли да се страхувам от собствената си братовчедка? От собствената си сродница?
— Съжалявам — каза овладяно Сесил. — Но ще изгубите трона си, а навярно — и живота си, ако не се борите за него. Сега сте в по-голяма опасност, отколкото сте били някога.
Тя нададе лек дрезгав вик:
— Сесил, бях на косъм от обвинение в държавна измяна, бях заплашена от дръвника, а после започна да ме дебне смърт от ръцете на платени убийци. Как мога да бъда в по-голяма опасност?
— Защото сега сте изправена не само пред опасността от собствената си смърт, а и пред възможността да загубите наследството си, изправена сте пред края на Англия — каза той. — Чрез лекомислието си вашата сестра стана причина да загубим Кале. Ще изгубите ли вие нашата Англия?
Тя си пое рязко дъх.
— Разбирам — каза. — Виждам какво трябва да се направи. Може би ще трябва да се стигне до война. Ще говоря с вас по-късно, Спирит. Щом кралят умре и те разкрият картите си, трябва да сме готови за тях.
— Трябва — каза той, възхитен от решението й. — Това са думи на истински владетел.
— Но сър Робърт казва, че би трябвало да убедим шотландските протестантски лордове да се помирят със своята регентка, кралица Мари. Казва, че ако в Шотландия има мир, няма да има оправдание за французите да изпратят войници, и никаква причина те да нахлуят в Англия.
„О, наистина ли казва така?“, помисли си Сесил, не твърде признателен за нежелания съвет.
— Може и да е прав, ваша светлост, но ако греши, тогава се оказваме неподготвени за катастрофа. А по-стари и по-мъдри глави от сър Робърт смятат, че трябва да ударим шотландците сега, преди да подсилят войските си.
— Но той не може да замине — каза тя.
„Иска ми се да можех да го изпратя в самия пъкъл“ — мярна се светкавична мисъл в раздразнения ум на Сесил.
— Не, трябва да изпратим опитен и закален в битки командир — каза той. — Но първо трябва да изпратим на шотландските лордове пари, за да поддържат борбата срещу регентката, Мари дьо Гиз. И трябва да го направим веднага.
— Испания ще остане наш приятел — напомни му Елизабет.
— Значи мога да изпратя на протестантските лордове някакви средства? — Той я притисна с главния въпрос, единствения въпрос.
— Стига никой да не разбере, че са от мен — каза Елизабет. Обичайната й предпазливост беше над всичко, както винаги. — Изпратете им това, от което имат нужда, но не мога да позволя французите да ме обвинят, че въоръжавам бунт срещу една кралица. Недопустимо е да гледат на мен като на предателка.
Сесил се поклони:
— Ще бъде направено дискретно — обеща й той, като скри огромното си чувство на облекчение.
— И може да получим помощ от Испания — повтори Елизабет.
— Само ако вярват, че сериозно обмисляте кандидатурата на ерцхерцога.
— Обмислям я — каза тя натъртено. Сложи писмото обратно в ръката му. — А след тази новина обмислям кандидатурата му с най-нежна привързаност. Имайте ми доверие за това, Спирит. Не се шегувам. Знам, че ще трябва да се омъжа за него, ако се стигне до война.