Заговорът

Тримата прегледахме облеклото и екипировката. След това прекарах един час в упражнения. Мускулите ми все още бяха схванати, макар че вече не ги чувствах така болезнени. Най-много ме тормозеше дясната китка. Когато преди малко вдигнах Джато, пронизващата болка стигна чак до лакътя. Накрая Юки я стегна с кожен ремък.

Към втората половина на часа на кучето10 хапнахме малко и после продължихме да седим мълчаливо, забавяйки дишането и кръвообращението си. Останахме на тъмно в стаята, за да подобрим нощното си виждане. Бе наложен ранен полицейски час и след като конниците минаха по улиците, принуждавайки хората да се приберат по домовете си, градът утихна. Около нас къщата пееше своята вечерна песен — прибиране на съдове, хранене на кучетата, застъпване на нощната стража. Чувах стъпките на прислужниците, които отиваха да приготвят постелите ни, тракането на сметалото в предното помещение, докато някой правеше сметките за деня. Постепенно песента заглъхна до няколко постоянни тона — дълбокото дишане на спящите, случайно похъркване, вик на мъж в изблик на физическа страст. Тези земни човешки звуци докоснаха душата ми. Улових се, че мисля за баща си, за неговия копнеж да живее като най-обикновен човек. Дали бе извикал като онзи мъж, когато ме е зачевал?

След известно време Кенджи каза на Юки да ни остави сами за няколко минути, седна до мен и попита тихо:

— Обвинението, че е свързан със Скритите… доколко е вярно?

— Не ми е споменавал за това, освен че смени името ми Томасу и ме предупреди да не се моля.

— Говори се, че няма да го отрече; отказал е да оскверни образите — в гласа на Кенджи прозвучаха недоумение и дори раздразнение.

— Първия път, когато се видях с владетелката Маруяма, тя очерта знака на Скритите на дланта ми — рекох бавно.

— Толкова неща е крил от мен — каза Кенджи. — Мислех, че го познавам!

— Той знае ли за смъртта на господарката?

— Очевидно Ийда му е съобщил с наслада.

Мислих върху това няколко секунди. Знаех, че Шигеру би отказал да се отрече от убежденията, в които владетелката Маруяма толкова силно вярваше. Независимо дали самият той ги е изповядвал, или не, Шигеру никога не би отстъпил пред заплахите на Ийда. И сега изпълняваше обещанието, което й бе дал в Чигава — нямаше да се ожени за друга и нямаше да живее без нея.

— Не допусках, че Ийда ще се отнесе с него по такъв начин — каза Кенджи. Усетих, че търси някакво извинение, но предателството за мен бе твърде голямо, за да простя. Бях доволен, че идва с мен, и признателен за уменията му, но след тази нощ не исках да го видя никога повече.