Заговорът

Следваше собственият му печат.

— Хората на Отори смятат, че двамата с учителя Муто сте били убити — каза Юки. — Никой не допуска, че би си тръгнал доброволно. Помислих си, че би искал да го знаеш.

Замислих се за всички тях — мъжете, които ме бяха дразнили и глезили, учили и понасяли, които се бяха гордели с мен и все още ме мислеха само с добро. Те отиваха на сигурна смърт, но аз им завиждах, защото щяха да умрат с Шигеру, а аз бях прокълнат да живея, започвайки от този ужасен ден.

Всеки звук отвън ме стряскаше. По едно време малко след пладне ми се стори, че някъде далеч долових звън на мечове и викове на хора, но никой не дойде да ми каже нищо. Над града тегнеше неестествена и зловеща тишина.

Единственото ми успокоение бе мисълта за Джато, скрит на една ръка разстояние. Много пъти бях на ръба да сграбча меча и с бой да си проправя път вън от къщата, но последното послание на Шигеру към мен изискваше да съм търпелив. Яростта бе отстъпила място на мъката, но сега, след като сълзите ми бяха изсъхнали, мъката бе отстъпила място на решимостта. Нямаше да се отрека от живота си, ако не можех да взема Ийда със себе си.

Около часа на маймуната в дюкяна долу долових нечий глас. Сърцето ми спря — знаех, че е пристигнала вест. При мен бяха Кейко и Йошинори, но след десетина минути Юки дойде и им нареди да си тръгнат. Тя коленичи до мен и положи ръка върху моята.

— Муто Шизука е пратила вест от замъка. Учителите идват да говорят с теб.

— Той мъртъв ли е?

— Не, по-лошо, заловили са го. Те ще ти обяснят.