Укротителят на лъвове

Видя ги веднага щом влезе вътре и бързо се насочи към масата им. Те се изправиха и я поздравиха смутено. Тони, мъжът в семейството, беше висок и силен, имаше големи татуировки по предмишниците и беше облечен с карирана риза и сини работни панталони. Съпругата му Берит беше толкова дребна, колкото Тони беше едър, но тънкото ѝ тяло изглеждаше жилаво и силно, а лицето ѝ бе загрубяло от времето.

– О, вече сте си взели кафе, пък аз мислех да ви почерпя – каза Ерика и кимна към чашите им.

На един поднос до тях имаше две полуизядени мазарини35.

– Да, малко подранихме – каза Тони. – И няма да ни черпиш.

– Но сигурно на самата теб ти се пие кафе, така че отиди и си вземи една чаша – каза Берит дружелюбно.

Ерика инстинктивно хареса двойката. „Надеждни“ бе първата дума, с която би ги описала. Отиде до касата и си поръча кафе и датски сладкиш, след което се настани при семейство Валандер.

– Между другото, защо предпочетохте да се срещнем тук? Можех да отида направо до вас и да ви спестя неудобството да се разкарвате дотук – каза тя и отхапа от вкусния, прясно изпечен сладкиш.

– Не, сметнахме, че не е много подходящо – каза Берит и сведе поглед към покривката. – Вкъщи е толкова разхвърляно и окаяно. Не бихме могли да поканим човек като теб у дома.

– Наистина не е трябвало да се притеснявате – каза Ерика.

Сега беше неин ред да се смути. Мразеше, когато се отнасяха с нея като с различен, дори по-значим човек, само защото от време на време се появяваше по телевизията или вестниците.

– Какво искаш да знаеш за Луис? – попита Тони, давайки ѝ възможност да се измъкне от неудобната ситуация.

Ерика го погледна с благодарност и отпи от кафето си, преди да отговори. Беше ароматно и силно.

– Ами най-напред се чудя как е станало така, че Луис се е озовала при вас. Брат ѝ все пак е отишъл при баба им.

Берит и Тони се спогледаха, сякаш за да решат кой да отговори на въпроса. В крайна сметка Берит каза:

– Така и не разбрахме защо бабата не взе и двете деца. Може би чисто и просто не е имала сили. А Луис беше пострадала по-зле от брат си. Във всеки случай получихме съобщение от общината, че седемгодишно момиче е претърпяло травма и спешно се нуждае от нов дом. Дойде при нас право от болницата. Естествено, после разбрахме повече за обстоятелствата от служителя в социалната служба.

– Как беше Луис, когато дойде при вас?

Тони сключи ръце върху масата и се наведе напред. Спря погледа си на някаква точка зад Ерика и като че се пренесе назад във времето, до годината, в която бяха приели Луис.

– Беше слаба като клечка и по цялото ѝ тяло имаше рани и синини. Но в болницата я бяха изкъпали и подстригали, така че не изглеждаше толкова подивяла като на снимките.

– Беше сладка, много сладка – каза Берит.

Тони кимна.

– Да, няма две мнения. Но имаше нужда да качи малко килограми и да оздравее както телом, така и духом.