Укротителят на лъвове

– Как върви с книгата, между другото? – попита Ана, опитвайки да преглътне парчето кифла, което набъбваше в устата ѝ.

– Не знам. Около случая има толкова странни неща, че не знам откъде да започна.

– Разкажи – каза Ана и отпи глътка кафе, за да прокара буцата тесто, след което се ококори, докато Ерика ѝ описваше събитията от последните дни.

– Имам чувството, че историята на Лайла по някакъв странен начин е свързана с изчезналите момичета. Защо иначе ще пази всички изрезки? И защо най-накрая се съгласи да се срещнем точно в деня, когато вестниците писаха за изчезването на Виктория?

– Значи не е просто съвпадение? – попита Ана, но по изражението на сестра си разбра какъв ще бъде отговорът.

– Не, между двете има някаква връзка. Лайла знае нещо, което не иска да ми разкаже. Или по-скоро иска, но като че ли не може. Вероятно затова в крайна сметка се съгласи да се видим, за да има някого, на когото да се довери. Но не успявам да я накарам да се чувства в безопасност, за да ми каже за какво става дума.

Ерика прокара объркано ръка през косата си.

– Уф, цяло чудо е, че част от продуктите тук не са изпълзели навън сами – каза Кристина, пъхнала глава в хладилника.

Ерика се обърна към Ана с поглед, който казваше, че не смята да се остави да бъде провокирана, а просто ще игнорира текущата операция по почистването.

– Може би първо трябва да изровиш малко повече информация сама – предложи Ана. Беше се отказала от опитите да погълне още едно парче от кифлата и сега просто отпиваше от кафето си.

– Знам, но докато Лайла мълчи, това е почти невъзможно. Останалите замесени ги няма. Луис е мъртва, както и майката на Лайла, Петер е изчезнал и вероятно също не е между живите. Сестрата на Лайла, изглежда, не знае нищо. Няма с кого другиго да говоря, защото всичко се е случвало между четирите стени на дома им.

– Как е умряла Луис?

– Удавила се е. С едно друго момиче са били приемни деца в едно и също семейство. Веднъж отишли да плуват и не се върнали. Намерили дрехите им на една скала, но телата им така и не се появили.

– Говорила ли си с приемните родители? – попита Кристина иззад вратата на хладилника и Ерика се сепна.

– Не, не съм се сетила за това. Те не са имали връзка със случилото се със семейство Ковалски.

– Но може Луис да е споделила нещо с тях. С тях или с някое от другите приемни деца.

– Да... – каза Ерика, която като че се почувства глупаво, задето се наложи свекърва ѝ да ѝ посочва нещо толкова очевидно.

– Мисля, че предложението на Кристина е добро – каза Ана бързо. – Къде живеят те?

– В Хамбургсунд, така че бих могла да отскоча до там, разбира се.

– Ние ще останем с децата. Ти тръгвай – каза Кристина.

Ана също се включи.