Укротителят на лъвове

* * *

Патрик влезе в кухнята и се огледа ококорено.

– Да не е идвала фирма за почистване? А, вярно, мама и Строителя Боб бяха тук – каза той и целуна Ерика по бузата. – Просто ми кажи какви са пораженията. Колко неща е поправил?

– Не искаш да знаеш – отговори тя.

– Толкова ли е зле?

Патрик седна с въздишка, а децата се втурнаха към него и се хвърлиха в прегръдките му. След което изчезнаха също толкова бързо, колкото се бяха появили. По телевизията даваха „Булибумпа“.

– Откога зеленият дракон стана по-предпочитан от мен? – каза Патрик с крива усмивка.

– О, отдавна – отвърна Ерика, наведе се и го целуна по устата. – Но аз все още предпочитам теб пред всички останали.

– С изключение на Брад Пит, нали?

– За жалост. Никога няма да надминеш Брад Пит.

Тя му намигна и отвори шкафа, за да извади чаши, а Патрик се изправи и ѝ помогна да сложи масата.

– Как върви, между другото? Стигнахте ли донякъде?

Той поклати глава.

– Още не. Техническите анализи изискват известно време. Знаем единствено, че някой през равни интервали е плащал на Ласе по пет хиляди крони.

– Изнудване?

Патрик кимна.

– Да, засега това е теорията ни. Опитваме да не се придържаме само към нея, но изглежда доста вероятно Ласе да е изнудвал някого, на когото накрая му е омръзнало. Въпросът е кого. За момента нямаме представа.

– А как е настроението преди срещата утре?

Ерика разбърка съдържанието на тенджерата, която стоеше на печката.

– Добре сме се подготвили. Но днес Паула откри нещо. Случаят може да има връзка с едно убийство в Хултсфред отпреди двайсет и седем години. Ингела Ериксон.

– Жената, която била измъчвана и убита от мъжа си? – попита Ерика и го зяпна. – По какъв начин е свързано това с вашия случай?

– Вярно, забравих, че си в час с шведската криминална история. Значи би трябвало да си спомняш как е била измъчвана?

– Не, знам само, че мъжът ѝ я обезобразил и после хвърлил тялото близо до дома им. Сега кажи каква е връзката.

Ерика не можеше да скрие вълнението в гласа си.

– Ингела Ериксон е имала абсолютно същите рани като Виктория.

За миг в кухнята настана тишина.

– Шегуваш ли се? – каза Ерика след това.

– Не, за жалост – отвърна Патрик и подуши въздуха. – Какво има за вечеря?

– Рибена чорба – каза Ерика и започна да сипва супа в купичките на масата, но Патрик видя, че мислите ѝ са другаде. – Или мъжът ѝ е бил невинен и същият убиец е отвлякъл момичетата, или някой е копирал подхода му. Или е чисто съвпадение.

– Не вярвам в съвпадения.

Ерика седна на масата.

– Аз също. Ще повдигнете ли въпроса на срещата утре?

– Да, нося си копия от материалите. Мелберг също каза, че ще прочете за случая.

– Вие двамата ли ще пътувате?

Ерика пробва предпазливо супата.

– Да, тръгваме рано сутринта. Срещата започва още в десет.

– Надявам се, че ще даде резултат – каза тя и задържа погледа си върху него. – Изглеждаш изморен. Знам, че е важно да разрешите случая бързо, но трябва да се грижиш за себе си.