Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
— Трябва повече да се постараеш да ме убиеш. — Тя скокна от димната платформа на терасата. Влезе в стаята.
Рай се изправи на крака.
— Това предизвикателство ли е?
Гвардейците също се съвземаха, единият се придвижи зад Лайла, другият — зад Кел.
— Бягай — нареди той на девойката.
— И аз се радвам да те видя — тя пъхна талисмана обратно в джоба си. Единствено по очите и стиснатите ѝ зъби магьосникът отчете вълната от слабост след оттеглянето на магията. Лайла се прикриваше отлично.
— Не биваше да идваш — изръмжа Кел.
— Не — повтори и Рай. — Не биваше да идваш. Но вече си тук. И си ми донесла подарък.
Лайла притисна длан към куртката си, а устните на принца се извиха в зловеща усмивка. Кел се приготви за нападение, но Рай поднесе острието към своите гърди и опря върха му между ребрата си, точно под сърцето. Младият антари се вцепени.
— Дай ми камъка, иначе ще убия принца.
Лайла се намръщи, нерешително стрелкайки поглед между Рай и Кел.
— Не би го убила — заяви магьосникът предизвикателно.
Рай вдигна тъмна вежда.
— Наистина ли вярваш в това, момченце-цветенце, или се надяваш да го направя?
— Ти си избрала тялото му, защото е част от плана ти. Няма да…
— Никога не разчитай, че познаваш врага си — ръката на Рай натисна ножа и върхът потъна между ребрата. — Имам цял килер с крале.
— Спри! — настоя Кел, щом изпод върха на ножа бликна кръв. Помъчи се да заповяда на костите в ръката на Рай да не мърдат, но на магията му надмогваше силната воля на Астрид в тялото на принца.
— Колко време си в състояние да спираш ръката ми? — предизвика го бялата кралица. — Какво ще стане, ако фокусът ти започне да се изплъзва? — Кехлибарените очи на Рай прескочиха към Лайла. — Той не иска да нараня брат му. Най-добре ми дай камъка, преди да го направя.
Девойката се поколеба, в този миг свободната ръка на Рай се вкопчи в амулета за вселяване, смъкна го през главата му и го задържа хлабаво в шепа.
— Камъка, Лайла.
— Не го прави — каза Кел, без да знае на кого говори — на Астрид или на Лайла, или и на двете.
— Камъка!
— Астрид, моля те — прошепна антари с пресекващ глас.
При тези думи устните на Рай се извиха в триумфална усмивка.
— Ти си мой, Кел, и аз ще те пречупя. Като започна със сърцето ти.
— Астрид!
Но беше твърде късно. Тялото на Рай се завъртя към Лайла, а от устата му се изтръгна една-едничка дума — дръж — преди да хвърли амулета във въздуха и да забие ножа в гърдите си.
V
Случи се тъй бързо — амулетът полетя в същия миг, в който се задвижи и острието. Кел видя Лайла да отскача встрани от накита и се обърна навреме да стане свидетел как Рай забива кинжала между ребрата си.
— Не! — изкрещя младият антари и се хвърли напред.
Огърлицата се плъзна на пода и се удари в ботуша на единия гвардеец, а Рай рухна по лице с нож, забит до дръжката. Кел се наведе над него и издърпа острието.
Рай — защото сега вече беше Рай — изпъшка задавено и младежът притисна окървавените си пръсти към гърдите на брат си. Ризата на принца беше вече просмукана от кръвта и той потръпна при допира му. Кел тъкмо започна да говори, да заповяда магията да излекува принца и един от гвардейците го блъсна с цяло тяло — двамата се търколиха по пищния под.
На няколко фута от тях Лайла се бореше с другия гвардеец, докато нападателят на Кел стискаше талисмана в едната си ръка и се опитваше да прихване противника си през гърлото с другата. Младият антари риташе и се мъчеше да се освободи и когато гвардеецът (с Астрид в себе си) се втурна в атака, той вдигна ръка. Металната броня — ведно с тялото в нея — полетя заднешком, но не към стената, а се удари в перилата на терасата, те се счупиха от силата на сблъсъка, тялото на гвардееца се претърколи през тях и рухна надолу. Падна с трясък върху плочника в двора и звукът бе последван незабавно от писъци. Кел изтича на терасата и видя тялото, обкръжено от дузина танцьори от бала. Една от тях, жена с прелестна зелена рокля, посегна любопитно към захвърления на камъните медальон.
— Спри! — изкрещя Кел, но беше твърде късно.
Щом жената хвана накита, тя започна да се променя: заклинанието за обладаване я разтърси с мощна тръпка, главата ѝ отскочи и устата ѝ се разтегли в студена мрачна усмивка. Жената се завъртя на пети и се втурна в двореца.