Четирите цвята на магията

Кел се изсмя пресилено ехидно и отбеляза:

— Трябваше да си избереш по-добро тяло. Брат ми никога не е притежавал талант за магия.

Астрид обърна ръката на Рай и огледа пръстите му. Заключи:

— Няма значение. Разполагам с цяло семейство да си избирам.

На Кел му хрумна нова идея и той я подкокороса:

— Защо не опиташ с някой малко по-силничък?

— Като теб ли? — хладно попита Астрид. — Ще ли ти се да взема твоето тяло да се поразходя?

— Ще ми се да опиташ — отвърна антари. Ако успееше да я накара да свали огърлицата, за да му я сложи…

— Бих могла — прошепна бялата кралица. — Но обладаването не действа на антари… — допълни сухо. Сърцето на Кел пропадна в петите. — Знам го, ти също. Все пак добър опит…

Младежът проследи как брат му се обръща и вдига нож от съседната маса.

— Принудата обаче — отбеляза той… отбеляза тя… докато се възхищаваше на бляскавото острие. — Това е съвсем друг въпрос.

Пръстите на Рай се свиха около острието и Кел се дръпна назад, но нямаше къде да отиде. Гвардейците го хванаха по-здраво — като в менгеме — а принцът лениво се упъти към него, вдигна ножа, с който разряза копчетата на ризата на магьосника, и дръпна яката настрани, за да разкрие гладката, бяла плът над сърцето му.

— Толкова малко белези… — пръстите на Рай насочиха върха на ножа към кожата на Кел. — Ще поправим тази работа.

— Спри на място — обади се глас от терасата.

Кел се завъртя и видя Лайла. Беше облечена различно — в черна куртка и рогата маска — стоеше върху перваза, държейки се за рамката на вратата, и бе насочила пистолет към гърдите на принца.

— Това е семеен въпрос — предупреди Астрид с гласа на Рай.

— Чух достатъчно да знам, че всъщност не си от семейството — Лайла вдигна предпазителя и насочи пистолета към принца. — А сега крачка назад от Кел!

Устата на Рай изобрази мрачна усмивка. След това замахна с ръка. Този път светкавицата улучи и порази Лайла право в гърдите. Тя изпъшка, изпусна рамката на вратата, а ботушите ѝ се сурнаха по перилото на терасата и политна в мрака.

— Лайла! — извика Кел, видял полета ѝ в нощта. Отскубна се от гвардейците, а белезниците най-сетне се врязаха достатъчно в китката му, че да пуснат кръв. След миг бе свил пръсти върху метала и изплю командата да отключи белезниците:

— Ас оренси. Отвори се.

Оковите му паднаха и цялата му сила кипна във вените. Гвардейците го нападнаха, ала той вдигна ръце и те полетяха заднешком, единият се удари в стената, другият — в металната рамка на леглото. Кел извади кинжала си и се завъртя готов за битка срещу принца.

Рай само го съзерцаваше, развеселен.

— Какво планираш да правиш сега, Кел? Няма да ме нараниш, не и докато нося брат ти.

— Аз обаче нямам скрупули — обади се Лайла отново и незабавно последва трясък на изстрел. Болка и изненада се изписа по лицето на Рай, единият му крак поддаде, а кръвта оцвети плата около прасеца му. Девойката стоеше отвън — не върху перваза като преди, а във въздуха до него, стъпила на воал от черен дим. Облекчение заля Кел, последвано незабавно от ужас. Тя не просто се излагаше на опасност. Носеше и камъка със себе си.