Четирите цвята на магията

— Майстор Тийрън — поздрави спокойно, сякаш с дружеския си тон би прикрил факта, че двамата с Лайла са покрити с кръв и стоят пред почти мъртъв принц.

— Кел — новодошлият се намръщи силно. — Керс ла? Ир ванеш мер… — млъкна и се вгледа в Лайла. Имаше светли, стряскащо сини очи; погледът му я прониза от край до край. Сбърчи вежди и заговори отново, този път на английски. Сякаш с един поглед бе успял да отгатне, че тя не го разбира и не е от този свят.

— Какво ви води насам? — обърна се и към двамата.

— Нали каза, че стаята ми ще се пази — отвърна Кел уморено. — Боя се, че се нуждая от нея.

Отстъпи встрани, та майстор Тийрън да види ранения принц.

Жрецът разтвори широко очи и допря пръсти до устните си в подобен на молитва жест.

— Той…?

— Жив е — Кел подръпна с ръка яката си, за да скрие символа на печата. — Но дворецът е подложен на нападение. Не мога да обясня всичко, не сега, но трябва да ми повярваш, Тийрън. Дворецът е завзет от предатели. Използват забранена магия, обладават телата и умовете на всички около себе си. Никой не е в безопасност — и никъде не е безопасно — и не бива да се има доверие никому… — задъха се, докато свърши.

Тийрън се приближи към Кел с няколко плавни крачки. Задържа лицето му в шепите си — странно интимен жест — и се вгледа в очите му, както беше сторил с Лайла, сякаш виждаше отвъд тях.

— Какво си си причинил?

Гласът на Кел заседна в гърлото му.

— Само каквото се налагаше.

Куртката му се беше разтворила и погледът на учителя се плъзна по почернелия знак над сърцето на младежа. Кел продължи изплашено:

— Моля те! Не бих довел опасността в светилището, но нямах избор.

Старецът отпусна ръце.

— Светилището е защитено срещу всяко зло. Принцът ще бъде в безопасност сред стените ни.

Облекчението заля Кел като вълна. Тийрън се обърна да огледа Лайла повторно. Вместо запознанство, констатира:

— Ти не си оттук.

Лайла протегна ръка.

— Делайла Бард.

Жрецът се ръкува с нея и под кожата ѝ пролази нещо като тръпка — но по-топла — и след нея се разля спокойствие.

— Наричам се майстор Тийрън — представи се той. — Аз съм онаси авен, с други думи, главен жрец в Лондонското светилище. Също и лечител — добави, сякаш да обясни усещането. Приключиха ръкуването, Тийрън се приближи до принца и положи леко като перце кокалестите си пръсти върху гърдите на Рай. — Раните му са много тежки.

— Знам — отвърна Кел разтреперан. — Усещам ги, все едно са мои.

Лайла се напрегна, а Тийрън помрачня.

— Тогава ще направя каквото мога, за да облекча болката му — и твоята.

Младежът кимна с благодарност и побърза да обясни:

— Вината е моя. Но ще оправя всичко…

Тийрън отвори уста да каже нещо, ала младежът го спря.

— Не мога да ти разкрия какво се случи. Налага се да те помоля за доверие, както и за дискретност.