Роден в грях
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Тиара Букс“
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Роден в грях». Краткое содержание книги:
Роден в грях и отхвърлен от дете, Син МакАлистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега, по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка – гордата и независима Каледония МакНийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрави болезненото си минало, Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов...
Син се усмихна на думите й.
— Да, но ти се потруди толкова заради мен, че ще е грехота да не му се насладя.
Тя се подсмихна.
— Обвиняваш ме, нали? Хубаво. Добре, да вървим, но тази вечер, след като вечеряме си мой. — Тя го погледна с гладен поглед, който го разгорещи още повече. — Изцяло мой.
Син изстена заради съблазнителното й лице и я изправи на крака.
— Когато говориш така, милейди, ме побиват тръпки.
— Остани в тази стая с мен и ще направя много повече от това.
Тялото му реагира мигновено на думите й, ставайки още по-горещо и твърдо от когато и да било. Против волята си той погледна към леглото и си я представи гола под него.
— Ти си жестока изкусителка.
Тя хвана ръката му и я целуна. Прокара език по кожата му, предизвиквайки страстни вълни да преминават през него, преди да захапе плътта му със зъби. След това го повлече към вратата. Бедрата й се полюшваха по начин, който накара тялото му да се оживи още повече.
— По което и време да се изкушите, милорд, ме уведомете.
Стискайки зъби, за да потуши желанието си, той я остави с неохота да го изведе от стаята.
Двамата слязоха долу, но вместо семейството, което бяха оставили там, залата бе пълна с членове на клана, които говореха на висок глас, докато гласовете им не се обединиха във висок, кънтящ тътен. Хората стояха на групи, смееха се и се шегуваха. Кучета бягаха свободно измежду краката на хората, докато те ядяха и пиеха, а петима мъже бяха взели гайди и тъпани, за да свирят в единия ъгъл на залата.
Кали замръзна на място при гледката, почти уплашена от причината за присъствието им. Но щом тълпата видя Син, из стаята се понесоха радостни приветствия.
— Ти не ни каза, че си спасил града, момко — каза Астър, пристъпвайки към него, за да го потупа по гърба.
Син се отърси и тя бързо забеляза, колко непривикнал е той към внимание.
— Всъщност не съм направил нищо.
— Също така е и скромен — каза Пег.
— Защо не ни каза, че си шотландец? — попита Ангъс. — При това Макалистър. Трябваше да се досетим, че нашата Кали няма…
— Ангъс — намеси се Кали, прекъсвайки мъжа преди Син да се разстрои още повече. — Какво правите всички тук?
Морна пристъпи напред, повеждайки група слуги, които носеха храна от селото.
— След като вие двамата се оттеглихте, селото реши, че е време за сватбено празненство.
Син изглеждаше смутен от новото отношение на хората.
Морна се усмихна на Син.
— А след като дойдохме, Астър ни каза, че днес е рожденият ти ден и сега имаме двоен повод за празнуване.
Морна се зае с напътствието на слугите.
Усмихвайки се, Кали се приближи до съпруга си, който гледаше почти стеснително към тавана.
— Нещо не е наред ли?
— Да, чудя се по кое време покривът ще се срути и ще убие всички ни до един.
Тя се намръщи на черногледството му.
— Моля?
Той все още продължаваше да оглежда стените и тавана.
— Нищо добро не идва безплатно. Просто се опасявам, че ще трябва да платя за този момент с някой крайник.
Тя поклати глава.
— Винаги си такъв песимист.
— Успокой се — каза Брейдън, подавайки му чаша ейл. — Бих казал, че вече си платил цената и това е наградата ти.
Син не вярваше в това и за миг. Нещо лошо щеше да се случи. Винаги ставаше така. Всеки път през живота му, когато той решеше, че е в безопасност или просто спокоен, се случваше нещо ужасно.
Наблюдаваше как няколко мъже от селото разчистиха място в средата на залата, където щеше да се танцува. Разнасяха се храна и напитки и всички се забавляваха.
Той наблюдава как една по една жените се изреждаха да идват до жена му и да разговарят с нея, а странното бе, че разговаряха и с него.
Ох, това беше лошо. Напълно и изцяло сатанинско.
Почти очакваше самият дявол да се появи през стената, да плени Кали и да избяга с нея.
— Изглеждаш като елен, хванат от някой бракониер — каза Саймън щом дойде да седне до него.
— Чувствам се повече като елен, който знае, че бракониерът е наблизо, но не може да го види.
Морна се приближи до тях и предложи на Син малък сладкиш.
— Традиция е младоженецът да го изяде.
Син го взе от ръката й.
— Благодаря ви, милейди.
Тя се изчерви и се оттегли.
Саймън се наведе към него.
— Това ухае превъзходно.
Син се усмихна.
— Ти с твоя стомах, Саймън. Заклевам се, един ден лакомията ти ще донесе смъртта ти.
Кали се приближи до тях и го хвана за ръка.
— Хайде, лорд Страшилище, искам да танцувам с теб.
Син подаде сладкиша на Саймън и последва дамата си.
Кали бе удивена от това колко добре танцуваше Син. В действителност тя очакваше той да протестира или да й каже, че не знае как, но това изобщо не се случи. Този мъж бе невероятен танцьор.