Роден в грях
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Тиара Букс“
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Роден в грях». Краткое содержание книги:
Роден в грях и отхвърлен от дете, Син МакАлистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега, по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка – гордата и независима Каледония МакНийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрави болезненото си минало, Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов...
Обхваната от ужас, Кали наблюдаваше как мъжете напускат селото, а тя отправи молитва находчивият й съпруг да е намерил начин да победи бика.
Времето сякаш се влачеше, докато чакаше с жените. Кракът на Фрейзър беше зашит и превързан. Все още нямаше знак от мъжете.
Кали продължи да се моли, надявайки се той да е добре.
Най-накрая тя чу радостен вик от хората в селото. Обръщайки се, Кали видя групата от мъже да идва към нея.
И в средата им…
Не. Не можеше да бъде.
Тя се намръщи, след това премигна, в опит да провери дали очите не я заблуждават.
Ангъс беше първият, който стигна до селото.
— Ще набия първия от вас, който се засмее — предупреди ги той. — Нито един мъж, който се е бил така за нашите жени и деца не заслужава подигравки. Чухте ли ме?
— Не бихме си и мечтали за това, Ангъс Макдугъл — каза Пег.
Сподавяйки смеха си и изпълнена с огромно облекчение, че той не е ранен, Кали изтича до съпруга си и обви ръце около него. Сърцето й се разтуптя от усещането за силните му ръце, придържащи я близо до него. О, как обичаше този чудесен мъж. Целуна бузата му, след което се отдръпна, за да го огледа още веднъж и да се увери, че наистина не е ранен.
Отново й се наложи да стисне устни, за да не се усмихне.
Наистина не знаеше как жителите на селото успяваха да сдържат смеха си при вида на гордия й съпруг. Той носеше само един ботуш и бричовете му бяха разпокъсани. Фустата, която бе увил около бухалката, сега обгръщаше тялото му и бе в доста жалко и неподходящо състояние. Беше покрит с кал и изглеждаше почти като някой странен звяр.
Син погледна към нея със смях в среднощните си очи.
— Давай, засмей се, гълъбице. Обещавам да не се обидя. — Той обви ръка около раменете й, привлече я отново към себе си и погледна към хората, събрали се наоколо да го приветстват обратно. — Между другото, струва ми се, че дължа на някой нова дреха.
Чуха се няколко изхихиквания, които бяха заглушени, когато Ангъс се обърна с яростен поглед към тълпата.
— Къде е бикът? — попита Кали.
— Завързан за дърво и яде ботуша ми. Само се радвам, че кракът ми вече не се намира там.
Това накара всички да се засмеят.
Ангъс поклати глава, докато се приближаваше.
— Момче, как успя?
— Тичам бързо, когато ме преследват огромни бикове.
Няколко от мъжете го потупаха по гърба, а Пег се приближи с халба ейл.
— Къде са дрехите ти? — попита Кали, отбелязвайки оскъдното му облекло под „заетата“ фуста. Платът едва покриваше тази топла, златиста плът, която тя намираше за толкова възхитителна.
— Къпините го бяха хванали — отговори Ангъс. — Точно така го намерихме. Има следа от английски дрехи оттук дотам.
Кали почувства слабост от новината колко близко е бил съпругът й до това да бъде сериозно наранен.
— Наистина ли не си пострадал?
— Малко надраскан и натъртен, но нищо друго, освен егото ми не е сериозно наранено. — Син се усмихна игриво. — Виждаш ли сега защо винаги пътувам с меч? Никога не се знае кога е възможно бесен бик да вилнее по улицата.
Всички се засмяха.
— Бог те обича, момче — каза Ангъс, потупвайки го по гърба. — Имаш хубаво чувство за хумор. Не много мъже могат да се смеят пред лицето на такава опасност. — Ангъс го побутна нежно към нея. — Кали, заведи мъжа си у дома и се погрижи за раните му.
— Така и ще направя, Ангъс. Благодаря.
Кали взе ръката на съпруга си. Тя го обърна, за да види как едно от малките момчета води конете им към тях.
Син й помогна да се качи, след което се метна на своя кон.
Докато напускаха селото, тя не можеше да потисне щастието в себе си.
— Мисля, че ги спечели.
— Намерението ми никога не е било такова.
И точно това обичаше най-много у него.
Макар хората от клана й да го бяха подигравали и отбягвали, той все пак постави живота си в опасност, за да ги спаси.
Повечето мъже не биха се погрижили по един или друг начин за хората й. Но той не се беше замислил, преди да рискува живота си за тях.
— Ти си добър мъж, Син Макалистър.
Той дръпна поводите, за да спре и се обърна с гневни, измъчени очи към нея.
— Никога не ме наричай така.
Сърцето на Кали се сви от това, което видя на лицето му: първичните емоции, които се въртяха в тези тъмни очи.
— Прости ми. Това беше грешка на езика и никога повече няма да се повтори.
Огънят в очите му угасна, когато тя го поведе към замъка.
Когато пристигнаха и влязоха в голямата зала, Кали си спомни какво бе помолила Саймън да направи…
Сред събраната тълпа тя не знаеше кой е по-изумен. Горкият Син, който все още беше само с един ботуш и увит с фуста, или братята му и Саймън, които стояха с Джейми, Астър и за нейна изненада Дърмът.