Роден в грях
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Тиара Букс“
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Роден в грях». Краткое содержание книги:
Роден в грях и отхвърлен от дете, Син МакАлистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега, по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка – гордата и независима Каледония МакНийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрави болезненото си минало, Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов...
Джейми пристъпи напред колебливо. Изправи рамене и заговори като възрастен.
— Каледония, знам, че каза, че трябва да го накараме да се почувства като у дома си. Така че ще сваля едната си обувка, но никой не може да ме накара да облека рокля.
Смехът прокънтя в залата. Но никой не се смееше по-силно от Син, който грабна Джейми на ръце и започна да го гъделичка.
— Не знам, момче. Някой хубавичък като теб може да изглежда много добре във фуста.
— Не съм хубавичък. Аз съм свиреп.
Кали грабна брат си от Син и го прегърна на свой ред.
— Свиреп като благороден звяр. И също толкова прелестен като роза посред зима. — Тя го целуна по бузата и го остави на краката му.
Правейки гримаса, той изтри лицето си и хукна да се скрие зад Дърмът.
Локлан поклати глава.
— Трябва ли да питаме?
— Имах схватка с един бик.
Саймън се засмя.
— Оттук като гледам, изглежда бикът е спечелил.
Син се усмихна.
— Не, трябваше да видиш него. Той е облечен в пелени. — Син огледа залата, която беше декорирана с драперии от ярко оцветен шевиот и опаковани подаръци, разпръснати на главната маса. — Какво е всичко това?
— Празнуваме рождения ти ден — каза Саймън.
Син се намръщи.
— Идеята е на Кали — каза Локлан.
Той погледна към жена си, която беше отстъпила настрани от него. Хващайки я за ръка, той я придърпа обратно към себе си.
— Искаш ли да обясниш?
— Астър, ще имаш ли грижата да внесеш сладкишите и тортите, докато се погрижа за смяната на дрехите на съпруга ми?
— Да, скъпа.
— Ако ни извините — каза тя на мъжете, преди да поведен Син към стълбите.
Той я последва нагоре по тесните стълби.
— Имаш ли намерение да отговориш на въпроса ми?
— Не исках да го правя пред останалите.
— Защо?
Тя отвори вратата на тяхната стая и го пусна да влезе първи. После я затвори и прекоси стаята, за да застане до него. Искаше да го издърпа в прегръдката си, но нещо в изражението му й казваше, че той няма да приветства това.
— Локлан ми каза, че никой не знае кога си роден. Истина ли е?
Очите му бяха пусти. Той се извърна от нея и отиде да извади доспехите си от сандъка до прозореца.
— Да.
Кали не му позволи да се отдръпне. Прекоси стаята и застана до него при прозореца. Когато той се изправи, хвана брадичката му с ръка и му се усмихна.
— Тогава днешният ден ще отбележи деня на твоето прераждане.
Той изглеждаше объркан от думите й.
— Моето прераждане?
Тя кимна, докато галеше с пръст брадясалата му буза, после проследи линията на челюстта му до копринената му коса.
— Вече не си сам, Син. Вече имаш дом и жена, която те иска. Отхвърли ме ако желаеш, но винаги ще бъдеш добре дошъл тук. И ако не искаш да бъдеш Макалистър или лорд, или нещо друго, всичко е наред. Но от днес нататък, ти си Макнийли.
Тъмните му очи се присвиха.
— Казах ти, не искам да бъда притежаван от теб или нещо друго.
Стомахът на Кали се сви от чувство на безсилие. Искаше й се да може да го накара да разбере какво му предлагаше.
— А аз не се опитвам да те притежавам или да предявявам претенции към теб. Не това ти предлагам и сърцето ми се къса, че не можеш да го разбереш. Може би един ден ще успееш. Ако трябва да тръгваш, тръгвай. Няма да те задържам тук. Ще остана и всеки ден, през който те няма, ще ми липсваш. Всеки час ще мисля за теб, ще се питам къде си и ще се притеснявам, че може да ти се случи нещо.
Син стоеше мълчаливо, докато думите й го разкъсваха. Никога не е бил нещо повече от мимолетна мисъл за някого. Дори за братята си. Това, което предлагаше тя…
Ако не беше любов, беше дяволски добър заместник.
— Надявам се и се моля вече да нося детето ти. И се надявам той да израсне също толкова добър мъж, като баща си.
Син изскърца със зъби при думите й. Болката, копнежът, нуждата в него избухнаха и закрещяха в душата му. Не можеше да понесе агонията. Беше съкрушително и съсипващо.
— Не ми говори такива неща — изръмжа той.
— Защо?
— Защото не мога да понасям да ги чувам. — Той почувства сълзи да пробождат очите му, но бързо ги прогони. Против волята си се протегна и обхвана бузата й в ръката си. — Не знам как да обичам, Кали. Не знам как да бъда мъжът, от когото имаш нужда.
— Ти си мъжът, от когото се нуждая.
Той се отвърна от нея с проклятие. Чувствата вътре в него бяха объркани. Боеше се да й се довери. Беше й лесно да му каже, че ще остане до него сега, но веднага, след като докажеше престъпленията на брат й, нямаше да се чувства задълго по този начин.