Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Разбира се, господине — отвърна старши сержант Дейвидсън.
VII
ЕДНО
Международно летище „Ферихеги“
Будапеща, Унгария
16:55, 6 Август 2005
Унгария е член на Европейския съюз. Затова не се налагаше Ото Гьорнер и Карл В. фон унд зу Госингер да минат през митнически и паспортен контрол, след като въздушното такси ги остави на терминала.
Проверката се оказа съвсем кратка. Служителят, който се качи на борда, набързо сложи печати в паспортите им и съобщи:
— Шофьорът ви чака, господин Гьорнер.
Дори не погледна багажа, който пилотът и вторият пилот вече сваляха по стълбите.
— Благодаря, че ни докарахте и ми показахте пилотската кабина — заговори Кастило на английски и подаде ръка на пилота.
— За мен беше истинско удоволствие, подполковник — отвърна пилотът на английски с американски акцент.
— Може някой път отново да полетим заедно.
— Когато кажете. Имате номера ни.
На полета от Лайпциг нямаше други пасажери, затова Кастило се запита дали е съвпадение, че самолетът „Чесна Сайтейшън III“ е бил изпратен да ги вземе, защото в момента не е имало по-малък самолет, а Монтвейл бе наредил да поемат заявките му, без да се съобразяват с останалите пътници.
Веднага след като излетяха, той отиде в пилотската кабина и попита на английски:
— Има ли някакъв шанс да остана на дясната седалка и да ми разясните какво има по контролното табло?
Вторият пилот се обърна към пилота, изчака го да кимне и без да каже и дума, стана от мястото си.
— Много благодаря — обърна се Чарли към пилота, докато сядаше и си слагаше коланите.
— Нещо специално ли искате да ви покажа, подполковник? — попита пилотът на английски, без да се преструва, че не е служител на Агенцията или че Кастило е германски бизнесмен, който се казва Госингер и се възползва от услугите на въздушните таксита.
— Колко време според вас ще е необходимо, за да покажете на един пилот каквото трябва — няколкостотин часа на малък самолет — та да се чувства спокоен, когато е от дясната страна?
— Тези самолети са много подходящи — обясни пилотът. — Малки са, маневрени, въпреки че понякога им трябва доста време, докато отлепят от земята, но в никакъв случай не се управляват трудно. Времето зависи от опита и от човека. Въпреки всичко няма да е много.
— Ще съм ви много благодарен, ако ми позволите да остана тук и да гледам, докато кацнем в Будапеща. Възможно ли е?
— Нали знаете как се работи с радиото? — попита пилотът, а когато Кастило кимна, той му посочи да сложи слушалките, посочи джипиес екрана, където се виждаше местоположението им — над Дрезден — магистралата на Нюрнберг, близо до Чемниц.
„Монтвейл ще научи, че съм искал да остана в пилотската кабина, но ще го отдаде на момчешкия ми ентусиазъм към всичко, свързано с летенето“.
— Добър ден, господин Гьорнер. — Шандор Тор ги чакаше на терминала на гражданската авиация. — Колата е точно пред входа.
— Шандор, запознай се с хер фон унд зу Госингер — започна Гьорнер. — Хер фон унд зу Госингер, този господин е Шандор Тор, който трябваше да опази Кочиан и да не му позволява да се спъва в проклетото си куче.
— Господин Гьорнер… — започна Тор, силно притеснен и много смутен.
— Освен това, искам да ми телефонираш незабавно, независимо кое време е, ако се случи нещо необичайно на господин Кочиан.
— Господин Гьорнер… — започна отново Тор, ала Ото го прекъсна за втори път.
— Защо не задържим разговора, докато тръгнем към болницата? — предложи Гьорнер. — Тогава ще ни разкажеш всичко.
— Иска ми се господ да ме бе пратил в болнично легло до господин Кочиан — призна чистосърдечно Тор.
„Струва ми се, че те харесвам, Шандор Тор“, помисли си Кастило.
През 2002 година Ото Гьорнер, макар и неохотно, трябваше да признае пред себе си, че Ерик Кочиан, вече на осемдесет, има нужда от защита — трябваше да бъде защитаван от самия себе си.
Старецът обожаваше американско уиски — особено „Джак Даниълс Блек Лейбъл“ — и да натиска газта до дупка на мерцедесите си. Комбинацията от уиски, забавените от възрастта рефлекси и лошата видимост нощем бяха причината за пет или шест катастрофи, последните две — наистина забележителни. След последната се бе озовал в болница и му бяха отнели шофьорската книжка.
Ото Гьорнер бе дошъл в Будапеща и бе потърсил Шандор Тор веднага след като се отби в стаята на пострадалия.