Никога не ме оставяй

По-голямата част от донорите там след третата операция имат право на отделно помещение и на Томи дадоха една от най-просторните стаи с едно легло. По-късно някои си помислиха, че аз съм му го уредила, ала се лъжеха — на него просто му провървя, но така или иначе, трудно бе да се твърди, че стаята му е чак толкова хубава. По времето, когато тук е имало къмпинг, тя вероятно е служила за баня, защото единственият прозорец с матирано стъкло се намираше току под тавана. През него можеше да се погледне само ако се покатериш на стола и го отвориш, при това няма да видиш нищо, освен гъстия храсталак отпред. Стаята имаше формата на буквата „Г“ и в нея, освен задължителното легло, един стол и един шкаф бяха поставили и малък ученически чин с подвижен капак — ценен предмет, както ще стане ясно по-нататък.

Не бих искала да създам погрешно впечатление за периода, прекаран в Кингсфийлд. В много отношения той бе спокоен, почти идиличен. Обикновено идвах след обяда, качвах се в стаята и заварвах Томи да лежи на тесния креват, винаги облечен, защото не искаше да прилича „на пациент“. Сядах на стола и му четях книгата, която носех със себе си — примерно „Одисея“ или „Хиляда и една нощ“. Друг път двамата просто разговаряхме за старите времена или за нещо друго. Привечер той често задрямваше, а аз сядах на чина и пишех рапортите си. Бях поразена от факта колко леко ни беше и на двамата да общуваме един с друг, сякаш не бяха изминали толкова много години от времето, когато обитавахме Фермата.

Разбира се, не всичко бе като преди. Като начало ще кажа, че най-после между нас се появиха полови отношения. Не знам колко дълго преди да ги установим Томи бе размишлявал върху въпроса. Той все още се възстановяваше след операцията и вероятно това да не е било от първостепенна важност за него. Не исках нищо да му натрапвам, ала от друга страна ми се струваше, че ако протакаме твърде много, с течение на времето ще ни става все по-трудно да превърнем нашите отношения в естествена част от живота си. Освен това, доколкото помня, си мислех и друго: ако поемем по пътя, който ни бе предложила Рут и се опитаме да получим отсрочка, отсъствието на секс може сериозно да намали шансовете ни. Не защото бях убедена, че някой със сигурност ще ни попита за това. Безпокоеше ме фактът, че така или иначе, те ще го усетят, ще забележат липсата на интимност помежду ни.

Ето защо един ден реших да опитам, но така, че ако не желае, лесно да може да се откаже. Както обикновено, през деня той лежеше на леглото, забил поглед в тавана, а аз му четях на глас. След малко спрях, приближих се, седнах на ръба на кревата и мушнах ръка под тениската му. После ръката ми се плъзна надолу към мъжките му атрибути и макар да не се възбуди веднага, ми стана ясно, че се зарадва, че му е приятно. Не биваше да забравяме за шевовете от операцията му, но и по-късно, след всичките години на близост помежду ни, когато започвахме да правим секс, изпитвахме нужда от междинен етап. Ето защо тогава аз направих всичко с ръцете си, а той просто лежеше, без да се опитва да отвърне на ласките ми дори с думи — звуците нищо не изразяваха, — изглеждаше умиротворен и толкова.