Балтазар [bg]

Но ето че дойде и миг на отдих. Телефонът иззвъня и той потрепери подобно на булдог, като чу неподражаемия дрезгав глас на жената, която смяташе, че е убил. Според нея всичко беше наред, вече си тръгвали за вкъщи с Несим. У Червони обаче балът продължавал с нестихваща сила. Пожелах им „лека нощ“ и в същото време усетих как Наруз сграбчва чехлите ми и започва да ги целува от благодарност. „Благодаря ти. Благодаря ти“ — не спря да повтаря той.

„Хайде, стига! Стани! Време е да си вървиш у дома.“ Вече се чувствах ужасно изтощена. Посъветвах го да се връща право вкъщи и на никого да не разказва тази история. „Изглежда, всичко е плод на твоето въображение“ — казах аз, а той ме погледна с уморена, но лъчезарна усмивка на лицето.

Заслиза бавно и тежко по стълбите пред мен, личеше си, че още не може да се съвземе от преживяното, ала истерията го бе напуснала. Отворих външната врата и той отново се опита да изрази нечленоразделната си благодарност и привързаност. Сграбчи ръцете ми и ги обсипа със страстни, влажни, космати целувки. Пфу! Още ги усещам. А после, преди да изчезне в нощта, промълви тихо, усмихнато: „Клия, това е най-щастливият ден в моя живот, защото те видях, докоснах и влязох в малката ти стая.“

Клия отпи от чашата си, кимна замислено и с тъжна усмивка се загледа в празното пространство. След това сведе очи към загорелите си ръце и потрепери.

— Пфу! Тези целувки — измънка тя под носа си и несъзнателно взе да търка ръцете си, обърнати с дланите нагоре, в плюшените странични облегалки на стола, сякаш се мъчеше веднъж завинаги да изтрие въпросните целувки, да заличи спомена за тях.

В този миг оркестърът засвири песен на Пол Джоунс (може би същата, под звуците на която Арнаути бе срещнал Жюстин) и топлата, осветена галерия от лица се разлюля, раздвижи се, разстла се и центърът на мрака се изпъстри с розова плът, разноцветни материи и бижута. Огромната, неприветлива бална зала грейна и палмите се раздвоиха в потрепващия образ на огледалата; светлината се процеждаше през прозорците, устремена натам, където лунните лъчи я очакваха търпеливо в пустата градска градина и отвъд нея — на магистралата, и още по-нататък, където неспокойните води на пристанището се люшкаха с проблясващ, бездушен плисък.

— Хайде — обади се Клия, — не ми казвай, че не участваш в такива игри. Защо предпочиташ да стоиш настрана и да ни изучаваш?

Докато оглеждах прекрасните лица навред, които не спираха да се движат сред блясъка на бижута и коприни, аз си мислех за онези александрийци, за които разнообразието на преживяванията не означаваше нищо друго освен добавка към общия сбор от безкрайно познание, събирано под напора на светското отегчение. Всички се въртяхме в безкраен танц върху дансинга, жените следваха слепешката движението на звездите, на земята; а после внезапно, като след обявяване на война или излизане от утробата, настъпваше тишина, последвана от вик: „Поканете дамите.“ И светлините започваха да пулсират с багрите на целия спектър чак до лилавото, валсът се лееше. В отсрещния сумрачен край на залата зърнах за миг Несим и Жюстин, които танцуваха заедно, гледаха се в очите и се усмихваха. Красивата й ръка почиваше върху рамото му. На пръста й още се мъдреше онзи голям пръстен, взет от гроба на младия византиец. Животът е кратък, изкуството вечно.