Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
Най-накрая се бяха предали в опита да разплетат елиума от седалището на магията й. Почти бяха успели да я убият и вероятно се бяха уплашили да не изгубят оръжието, ако тя умре. Накрая отровата бе престанала да действа, а с това и химикалът, който й пречеше да изгуби съзнание. Бе се потопила в успокояващия мрак моментално и очевидно демоните я бяха преместили в тази стая.
Клеър имаше смътно подозрение, че методът, с който пробваха да вземат елиума, е бил внимателен по техните стандарти. Не очакваше с нетърпение следващия опит, който вероятно щеше да бъде скоро.
Сега лежеше на старо болнично легло, което бе покрито с нови чаршафи. Ново одеяло, което изглеждаше току-що извадено от опаковката, стоеше сгънато в края на леглото. Чиния с храна, от която се вдигаше пара, стоеше върху малка неугледна пластмасова масичка отстрани на леглото. С изключение на това стаята бе празна, ако не се брои малката лампа на пода в ъгъла, която излъчваше слаба светлина. Бързо избледняваща дневна светлина се изливаше през незакрития със завеси прозорец.
Тя се изправи и се отправи към тази намаляваща дневна светлина, мускулите й протестираха при всяко движение, а центъра на гърдите я болеше толкова много, че едва си поемаше въздух.
На път към прозореца мина покрай малка баня и се зачуди дали има течаща вода и работещ водопровод. Вероятно се надяваше на прекалено много.
Бяха я оставили на най-високия етаж на болницата. Много етажи по-долу, паркингът заобикаляше сградата като бетонен ров. Отвъд него се бяха ширнали дървета, нямаше други сгради или пътища, доколкото можеше да види. В далечината можеш да зърне само няколко билборда. Може би бяха близо до магистрала?
Съдейки по времето от деня, тя е била на масата им за около дванадесет часа. Нищо чудно, че се чувстваше така.
Дишайки тежко от голямото усилие, тя се обърна и се вгледа в храната и одеялата. В стаята бе студено. В сградата имаше електричество, както изглеждаше, но не и отопление. Или може би демонската магия бе тази, която караше електрическите крушки да светят.
Пулсирайки навсякъде около нея в отвратителни вълни, демонските защити задушаваха магията й и правеха силата й невъзможна за употреба. Защитите обвиваха седалището на магията й като сноп мокър памук. Обвиваха също и елиума, но не толкова здраво. Тя не мислеше, че ще успее да освободи което и да е от двете, толкова бе здраво. Макар че пробва.
Изглеждаше странно, че демоните се интересуват достатъчно за комфорта и благото й, че да й донесат храна и одеяла, но предполагаше, че имат нужда да я държат в добро здраве. Ако се разболееше и умреше, може и да не успееха да извадят елиума.
Тя проучи прозореца отново, обмисляйки. Ако можеше да го счупи, щеше да може да използва магията си, защото щеше да е отвъд демонските защити. Въздушната й магия не беше достатъчно силна, че да я пренесе до земята. В противен случай щеше да счупи прозореца и да скочи… но може би имаше друг начин.
Вратата се отвори и Кай пристъпи вътре.
— Будна си.
Наблюдателността му беше поразяваща. Тя само се взираше в него, жлъч от злоба се надигна в гърлото й.
Той премести поглед от чинията към нея.
— Трябва да ядеш.
— Не съм гладна.
— Тогава трябва да пиеш.
Тя облиза устни и хвърли поглед към чашата с вода до чинията. Беше жадна, но нямаше да му достави удоволствието да поеме нищо, което те са й дали.
— Не, и не ми казвай какво трябва да правя, Кай.
— Имаш нужда от сила за следващата фаза.
Да, можеше само да си представя какво щеше да е.
Тя заговори на Аемни.
— Какъв ранг имаше в армията на Атрика, Кай?
Той се поколеба за момент, изненадан от въпроса.
— Капитан.
— А Теван?
Той се размърда. Това размърдване бе достатъчно да й подскаже, че не бе щастлив от отговора.
— Подполковник.
Разбира се, винаги го бе знаела.
— Значи приемаш нареждания от Теван?
Кай вирна брадичка.
— Това не е Юдай.
— Атрика не зарязват военния си ранг толкова лесно, нали? Естествено, простата смяна на района не означава, че спираш да се подчиняваш на заповедите на старшия командващ.
Тялото на демона застина.
— Не дойдох тук, за да говорим за военния ред.
Тя потисна една усмивка. Не бе сложно да се предположи — Кай не харесваше факта, че Теван бе по-високо от него в йерархията. Сега щеше да направи всичко възможно, за да подкладе противоречията им. Тя имаше няколко оръжия на разположение, така че щеше да ги използва всичките в своя полза.