Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
Вероятно защото бе един от малкото хора, с които бе навлизала в някакви взаимоотношения през живота си, без значение от тяхната нефункционалност.
Вероятно защото бе твърде болезнено да мисли за Адам. Особено за това да го загуби.
Адам.
Болка се заби в нея и гръбнакът й се изви на дъга. Веднага след проблясъка на агония, блажено вцепенение започна от пръстите на краката й и си проправи път нагоре по тялото й. През вече обърканият й от отровата ум отново проблеснаха части от живота й — смъртта на майка й, срещата с Тай.
После лицето на Адам изпълни ума й. Вместо да избяга от страха да го изгуби, тя прегърна представата и я задържа.
Адам й се усмихва, Адам я гледа, раздразнен, че тя се поставя на опасност. Извивката на устните му, светлината в очите му, топлият пламък на загриженост, с който я бе дарил на бензиностанцията, точно преди да я отвлекат.
Клеър бе благодарна, че това бе последният спомен за него, който пазеше. Той я стопли, дори когато тялото й изстиваше от демонската отрова, която си проправяше път през кръвоносната й система.
Зрението й се замъгли. Тя премигна и цветовете на света избледняха до черно и бяло. Вцепенението и студа в крайниците и тялото й за съжаление не предпазваха от усещането от хватката на демонските ръце върху ръцете и краката й, нито на топлината от дъха на Кай, когато той се наведе, за да прегледа очите й.
Всички звуци бяха заглъхнали, сякаш се намираше под вода. Теван и Кай си говореха един на друг с режещ, остър тон. По израженията на лицата им и грубия начин, по който си говореха можеше да каже, че не се сработваха добре заедно. Клеър осъзна важността на информацията, която премина през плътния слой на мислите й и я задели настрана.
Ако можеше да понесе предстоящото, ако преживееше деня, може би щеше да успее някак да я използва срещу тях.
Демонската магия се плъзна в нея, както тази на Ру преди толкова много години. Клеър с усилие затвори очи, неспособна да управлява която и да е друга част от тялото си. Всяка частица от волята й крещеше да се бори. Но, разбира се, това бе невъзможно. Вместо това тя си наложи да се поддаде и да я допусне, също както се бе научила да допуска магията на Ру в себе си.
През годините Клеър се бе научила, че когато не може да избегне нещо неприятно, по-добре бе да се подчиниш малко и да го позволиш. Ако не можеше да се подчини, може би щеше да се пречупи.
А тя нямаше да остави тези чудовища да я пречупят.
Силата на Теван докосна седалището на магията й, перна го леко и го опита като змийски език. Тя потрепери дълбоко. Без съмнение бе открил нещо по свой вкус, също както би намерил плътта й вкусна за вкусовите си рецептори. Той се поколеба за момент, достатъчно дълго за да я накара да се зачуди колко добър е самоконтролът му, след което премина към елиума.
Елиумът пламна под допира на демонска магия, туптейки дълбоко в нея. Ядрото му, се гушеше в седалището на магията й, като перла скрита в мида. Отговори му сходно и Клеър можеше да каже, че елиумът иска да отиде при Теван. Протегна се като дете, искащо майка си, предпочитайки да живее в сърцето на истински демон, вместо на бледо подобие.
Клеър също искаше той да си отиде.
Теван внимателно погали елиума, както птицата защитава крехкото яйце. Беше възможно най-близкото до загриженост, за което някога бе знаела, че са способни Атрика. Предполагаше, че има логика в това, че Атрика биха показали нежност към оръжие.
По ръбовете на елиума, тя усети как магията й бе преплетена с него. Части от седалището на магията й бяха сплетени с външните нишки на елиума.
Теван се насочи направо към тези нишки и започна да ги отделя. Нагорещени до бяло игли от болка се забиха в центъра й. Ако не беше парализирана, щеше да пищи, докато дробовете й не се пръснеха. Това бе като заклинанието на Мика, усилено четворно, изпълнено без финес или загриженост.
Безсъзнанието се приближи да я погълне, но бе на косъм разстояние. Клеър знаеше, че отровата ще държи блажената безчувственост далеч от нея. Това бе добре известен страничен ефект.
Теван отново опита да отдели елиума от седалището на магията й и отново агонията я проряза. За всяка нишка сила, която Теван успееше да разплете, друга се увиваше по-здраво.
Изведнъж й хрумна, че умът й е потопен в болка. Може би така бе единственият начин да премине през това. Див кикот се надигна в нея, неспособен да бъде възпроизведен.