Били Стрейт [bg]

— Не е бомба, но може би сме на път да открием нещо. — Откъсна рисунката от бележника на Петра. — Говорете с полицаите от детския отдел, вижте дали някой не познава това дете. Проверете и в приютите, църковните настоятелства, социалните служби — всички, които днес се занимават с избягали деца. Ще направя копие за „Връзки с обществеността“.

— Връзки с обществеността? Ще го изнесеш в пресата?

— Имаш ли по-добър начин да го разпространим?

— Сигурни ли сме, че искаме да го разпространим веднага?

— Че защо не, по дяволите?

— Когато намерихме книгата, ти реши, че уликата е слаба, подчерта колко е невероятно някой да чете на тъмно. Така че каква е вероятността момчето да е видяло нещо? Но ако покажем на света как изглежда и той наистина се окаже някое момче от улиците на Холивуд, можем да възбудим панически лов. Освен това, ако убиецът познава Холивуд, може пръв да стигне до него…

— Не вярвам — каза Шолкопф. — Майчински инстинкти. — Краката му докоснаха пода. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще се изплюе. — Искаш ли да разкриеш убийството, или ще се правиш на майка на някакъв малък беглец?

Гневът преряза Петра. Един спокоен глас, който можеше и да е нейният, каза:

— Искам да бъда внимателна, господине. Още повече, ако той е свидетел…

Шолкопф я прекъсна с махване на ръка:

— Говориш за убиеца, сякаш е някаква абстракция. Става въпрос за шибания Рамзи. Искаш да ми кажеш, че той ще открие избягалото момче преди нас? Я стига! Чуй какво ще ти кажа, Барби, ако се тревожиш за благоденствието на момчето, не изпускай от очи Рамзи. Това може дори да ни помогне: той тръгва след детето, ние го спипваме, точно като по телевизията. — Смехът на Шолкопф прозвуча метално. — Да, това определено е част от задълженията ти. Следи Рамзи. Кой знае, може да станеш и герой.

Дробовете на Петра бяха като дървени. Опита се да поеме въздух, като се стараеше да не си личи, че това й коства някакво усилие.

— Значи ще използваме момчето като примамка — каза Стю.

Петра усети, че сега говореше бащата на шест деца.

— И ти ли? — каза Шолкопф. — Търсим потенциален свидетел на убийство. Господи, не мога да повярвам, че споря с вас. За какво, по дяволите, си говорим, откакто започнахме случая? Да бъдем внимателни. Какво, по дяволите, си мислите, че ще се случи на детето, ако точно то е нашият свидетел, а ние не направим никакво усилие да го намерим? Не ми губете повече времето. Вие двамата открихте тази следа, сега вървете по нея!

— Добре — каза Стю. — Но ако Петра прекарва времето си в следене, няма да има кой да…

— Струва ми се, че не стават много други неща по този случай…

— Всъщност има още нещо — по търсенето на подобни случаи, което ни разпореди. — Стю му каза за Илзе Егерман и издирването на Карлхайнц Лаукх.

Шолкопф прикри изненадата си с доволна усмивка.