Били Стрейт [bg]

Петра се усмихна и поклати глава.

— Реших, че най-добрият начин, по който мога да му помогна, е да го оставя да ползва библиотеката така, както иска — каза Магда Солис. — Той връщаше всичко. Освен книгата за президентите. Къде я намерихте?

— Наблизо — каза Петра и Солис не настоя за повече подробности. — Откога идва в библиотеката?

— Два-три месеца.

— Всяка седмица ли?

— Два или три пъти седмично. Винаги следобед. Пристига към два и остава до четири-пет. Чудех се дали не е избрал това време, защото тогава повечето деца не са на училище и така би правил по-малко впечатление.

— Съобразителна сте — каза Петра.

Библиотекарката се изчерви.

— Може би напълно греша за него. Може да е някое богаташко момче от „Лос Фелиз“, което просто обича да се държи странно.

— Кога го видяхте за последен път, госпожице Солис?

— Я да видим… преди няколко дни. Миналата седмица. Трябва да е било миналия петък. Да, в петък. Чете голяма купчина списания „Нешънъл Джиографик“ и „Смитсонианс“, нищо не взе.

Миналата седмица преди убийството на Лиза. Оттогава не се е връщал.

Дете. Живее в парка. Чете в тъмното — как? С фенерче? Едно от задължителните оръдия за оцеляване на децата от улицата.

От паркинга в парка „Грифит“ до обраната къща на „Норт Гардън“ имаше цели четири-пет мили. Сигурно пътува на запад, но защо? Това дете се бе установило, имаше си навици, не беше скитник.

Да не се е уплашил? Защото е видял нещо?

— Не искам да го излагам на опасност — каза библиотекарката.

— Точно обратното, госпожице Солис. Ако го намеря, ще съм сигурна, че е избегнал опасността. — Солис кимна, искаше й се да вярва, че е така. Очите на жената бяха насинени. Сродни души — дали нямаше предвид нещо повече от дългата коса?

— Благодаря ви за помощта — каза Петра.

— Сигурна ли сте, че не е… пострадал?

Снощи е бил добре. Влязъл е в онази къща и е разрязал един ананас.

— Добре е, но наистина трябва да го открия. Може би вие ще ми помогнете.

— Казах ви всичко, което знам.

Петра извади бележника си и молив номер 3.

— Рисувам по малко. Да видим дали няма да стигнем до нещо.