Били Стрейт [bg]

Автор: Келерман Джонатан
Серия: Петра Конър #1
Год: 2000
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 954-459-696-8
Переводчик: Елена Кодинова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:

Дванадесетгодишният Били избягва от алкохолизираната си майка и садистичните изстъпления на приятеля й Моран. Далеч от дома, в Лос Анджелис, той се превръща в дете на улицата. Но една нощ всичко се обърква… Били става неволен свидетел на жестоко престъпление. Жертвата е Лиза Боулингър — бивша съпруга на кинозвездата Карт Рамзи. Подозренията падат върху Рамзи, но няма доказателства. Няма нишка, от която полицията да започне разследването. Освен тази, че е имало свидетел — дете. И Били е принуден да бяга. От полицията, защото не й вярва. От омразния Моран. Разбира се, още един човек е по следите му — убиецът. Носител на престижните награди „Едгар“ и „Антъни“, Джонатан Келерман е един от най-четените съвременни автори на трилъри. Роден през 1949 г., Келерман защитава докторска степен по клинична психология в Южнокалифорнийския университет и по-късно става доцент в медицинския му факултет. Преди това е работил като аниматор, илюстратор, редактор и музикант. Понастоящем се е посветил изцяло на успешната си писателска кариера. Творбите му, преведени в цял свят и достигнали общ тираж от милиони екземпляри, не слизат от челните места в най-авторитетните класации.

Перейти на страницу:

Филиалът Хилхърст. Помнеше го. Не беше вписван читател от девет месеца.

Дали защото клошарката я е задигнала?

Петра се опита да си представи живота на тази жена на улицата, краде, чете. Задига храна и знания. В това имаше някаква откачена романтика.

Кляка да пикае на скалата. Шизофренична последователка на Торо14.

Върна се в Холивуд, намери филиала Хилхърст в една алея на няколко пресечки южно от „Лос Фелиз“. Странна обстановка, не както Петра си представяше, че изглежда една библиотека. Дървена постройка без прозорци, сива и скучна като държавно учреждение, точно до супермаркет. Неподредени колички за пазаруване почти блокираха входа й. На един знак пишеше, че местонахождението й е временно.

Влезе с плика с доказателството и визитната си картичка в ръце. Вътре имаше само една голяма зала, посивялата библиотекарка зад бюрото в ъгъла говореше по телефона, една по-млада жена стоеше на регистратурата, имаше и един посетител — старец с платнена шапка, който четеше вестник, на масата до лакътя му лежеше събран чадър, въпреки че юнското небе беше ясносиньо и не бе валяло от месеци.

Полици от бреза на колелца, маси за четене от същата светла дървесина. Плакати с пейзажи се опитваха да компенсират липсата на прозорци — каква жалка претенция!

По-възрастната библиотекарка беше потънала в телефонния разговор и Петра се отправи към регистратурата. Младата жена беше от мексикански произход, висока, хубаво облечена в сив униформен костюм от изкуствена материя, който изглеждаше по-добре, отколкото заслужаваше, на източената й фигура. Имаше приятно лице, топли очи, прилична кожа, но вниманието на Петра беше привлечено от косата й — черна, гъста, права и висеше под подгъва на миниполата й. Също като на онази кънтри певица Кристал Гейл.

— С какво мога да ви помогна?

Петра се представи и показа картата си.

— Магда Солис — каза жената, очевидно стъписана от картата от отдел „Убийства“.

Петра извади червената книга и я остави на плота. Дясната ръка на Магда Солис се стрелна към лявата й гръд.

— О, не, да не би да се е случило нещо с него?

— С него?

— Малкото момче, което… — Солис погледна към посивялата библиотекарка.

— Което я открадна? — каза Петра. Дребно тяло, малки ръце, не е жена, а дете — защо не се бе сетила? Изведнъж си спомни за картината, която започна предната вечер, дървото, обсипано с деца, и се опита да овладее тръпката, която тръгна от раменете и се промъкна като змия надолу към кръста й.

Солис се почеса по брадичката.

— Може ли да поговорим отвън?

— Разбира се.

Солис тръгна бързо към по-възрастната жена с малко дюстабанлийска походка, която успя да направи по-грациозна, ръцете й бяха нервно свити, а косата й се вееше назад. Каза нещо, от което шефката й се намръщи, върна се и прехапа устни.

— Добре, вече съм в почивка.

Излязоха навън и когато се приближиха до форда на Петра, тя каза:

— Аз съм стажантка, не исках наставничката ми да чуе. Случило ли се е нещо с него?

— Защо не ми разкажете каквото знаете, госпожице Солис?

— Аз… той е само едно малко момче, може би на десет или на единайсет години. Искам да кажа, че вземаше книги. И беше единственият, който четеше липсващите томове — особено тази много често я искаше и после тя изчезна.

— Значи е вземал и други книги.

Солис се засуети:

— Но винаги ги връщаше — такова сериозно момченце. Правеше се, че си готви домашните. Предполагам, че не е искал да привлича внимание. И най-накрая го хванах, като връщаше скришом една книга, която бях забелязала, че липсва. Мисля, че беше нещо за океанографията.

— Правеше се, че си готви домашните?

— На такова ми приличаше. Винаги на едни и същи няколко страници със задачи — винаги решаваше задачи. Значи сигурно е по-голям. Или просто надарен — ако се съди по книгите, които четеше. Обзалагам се, че е надарено дете. — Солис поклати глава. — Решаваше малко задачи и след това се връщаше при полиците, избираше си нещо, четеше няколко часа. Беше очевидно, че обича да чете, а това се среща толкова рядко — винаги сме се опитвали да привличаме деца, което си е истинска битка. Дори когато идват, само се въртят и вдигат шум. Той не беше такъв. Толкова послушен, като малък господин.

вернуться

Хенри Дейвид Торо — американски писател и философ трансценденталист от средата на XIX в. Автор на „Гражданско неподчинение“, произведение, призоваващо към неспазване на законите и борба с всякакви средства срещу несправедливите действия на правителството от онова време. — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?