Ритуалът [bg]

Докато гледаше едрата фигура пред себе си, нещо проблесна в ума на Петър. Сети се откъде познаваше лицето на адвоката. Преди години това лице се появяваше епизодично в телевизионните новинарски емисии като защитник на крупни престъпни босове. Обикновено защитата му излизаше успешна.

Въпреки това недоумяваше защо точно този човек се застъпваше за него.

— Никъде не отивам, докато не разбера за кого работиш.

Маринов се намръщи.

— Вижте, Петър, нямаме никакво време — смени тона той.

— Опъвам твърде много нерви, за да постигна това, което искат от мен. Извивам ръце и използвам връзки, които се използват само в краен случай. Събудих хора, които не обичат да бъдат събуждани, за да се добера до вас. Знаете ли, че с вашето излизане от ареста аз създавам прецедент в правната история на страната? Знаете ли, че възможността успешно да се обжалва задържане на практика граничи с нула?

Петър го гледаше безмълвно, без да трепне.

— Знаете ли, че за да ви измъкна, беше необходимо да убедя съдия Великов да манипулира протокола от съдийско решение, което тепърва трябва да се случва? — продължи Маринов задъхано. — Та работният ден още не е започнал!

Петър флегматично се отпусна на стола зад себе си и невъзмутимо скръсти крака.

— За бога, младежо! — възкликна адвокатът. — Какво ви е необходимо, за да ми повярвате?

— Искам да знам за кого работиш — повтори Петър спокойно.

Адвокатът отново погледна часовника си, след това бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади мобилен телефон — последна версия на смартфоните. Погледна към младия мъж, после набра номер и се заслуша.

— Адвокат Маринов съм — каза.

Отсреща явно го попитаха дали е успял да уреди освобождаването, защото добави:

— Да, отчасти.

Петър напрегна слух, но не можеше да долови нито звук.

— Моята част е изпипана, не можаха да ме съборят, но… проблемът е в самия него…

Петте минути изтичаха, затова адвокатът говореше бързо и напрегнато, като подчертаваше само най-главното, обяснявайки ситуацията. Най-накрая само слушаше.

— Разбирам… Да… Добре, разбрах, ще му предам — подхвърляше през кратки паузи той, а после попита: — Ако все пак не иска?

От другата страна отвърнаха нещо кратко и разговорът приключи.

Адвокатът отново се усмихваше.

— Моят клиент помоли да ви предам, че не ви мисли злото. Освен това… — прекъсна за секунда. — Освен това каза, че ако искате да видите Боряна отново, трябва да излезете оттук с мен.

Сякаш целият свят се срина пред очите на Петър. Всички надежди, че Боряна е успяла да се измъкне, се разбиха на микроскопични парченца, от които не остана и следа.

Вратата, през която бе излязъл съдията, се отвори и силуетът му застана на прага ѝ.

— Е? Какво решавате?