Когато дойде паякът [bg]

— Какво беше това? — попитах аз.

— Ще получа сърдечен удар — прошепна Джези. — По-добре си намисли някаква история за пред полицията. Олеле, Алекс.

Хвана ме за ръка име дръпна вътре във ваната. Водата беше топла, точно колкото трябваше. Както и всичко останало.

Избухнахме в смях. Все още бях по бельо, но малкият Алекс се звереше през цепката. Свалих си слиповете.

Повъртяхме се във ваната, докато се озовахме един срещу друг. Не разбрах как Джези се оказа отгоре ми. Желанието да се слеем ни бе завладяло напълно. Тя се наведе назад и преплете пръсти на тила си. Наблюдаваше ме с някакъв странен израз на любопитство и очарование. Червенината по шията и гърдите й беше станала още по-гъста.

Изведнъж дългите й крака се вдигнаха над водата и се сключиха зад главата ми. Направи няколко тласъка и двамата издивяхме едновременно. Тялото й се стегна. Мятахме се и стенехме. Водата преливаше от ваната на талази.

Обгърна ме с ръце и крака. Водата стигаше до носа ми.

После потънах. Джези беше върху мен. Усещането, че съм на ръба на оргазма, прониза съществото ми. И двамата свършвахме. Само дето аз щях и да се удавя. Чух отново Джези да стене, но през водата звукът достигаше до мен странно приглушен.

Удоволствието експлодира в мен точно когато въздухът ми свърши. Нагълтах вода и се разкашлях.

Джези ме спаси. Издърпа ме нагоре и взе лицето ми в двете си ръце.

Спасение. Блажено спасение.

Останахме прегърнати плътно. Изцедени до капка, както пише в любовните романи. По пода имаше повече вода, отколкото във ваната.

В този миг чувствах единствено, че се влюбвам все повече и повече. Поне в това бях сигурен. Всичко останало в живота ми бе неизвестност и хаос, но едно знаех със сигурност. Имах Джези.

Към един през нощта трябваше да си тръгна. За да съм вкъщи, когато децата се събудят. Джези ме разбираше. След процеса щяхме да обсъдим тези неща на по-бистра глава. Джези искаше да опознае Джанел и Деймън. Разбрахме се да стане постепенно.

— Вече ми липсваш — каза тя, когато се приготвих да си вървя. — По дяволите… Не си отивай… Знам, че трябва, но…

Свали сребърното гребенче от косата си, постави го в ръката ми и я сви.

Излязох в нощта, а гласът й още звучеше в ушите ми. Вън на паркинга отначало имаше само тъмнина.

Изведнъж двама мъже изскочиха пред мен. Автоматично посегнах към кобура под мишницата. Единият от тях включи ослепяващ прожектор. Другият насочи фотоапарат към лицето ми.

Пресата ни беше намерила двамата с Джези. По дяволите! Случаят с отвличането беше толкова нашумял, че всичко, свързано с него, се превръщаше в сензация. От самото начало бе така.

Зад двамата мъже вървеше някаква млада жена. Имаше дълга черна къдрава коса. Изглеждаше като участник в снимачен екип на филм от Ню Йорк или Лос Анджелис.