Когато дойде паякът [bg]

— Преди време в един от миналите сеанси ние говорихме за случилото се в „Макдоналдс“. Ти ми каза, че си се „събудил“ в полицейската кола. Спомняш ли си?

— Така беше, спомням си добре — отвърна той. — Събудих се в полицейска кола пред заведението. Изведнъж се събудих, а около мен полиция. Арестуваха ме.

— Как се почувства, когато те арестуваха?

— Не можех да повярвам, че се случва с мен. По никакъв начин. Сигурен бях, че е някакъв кошмарен сън. Казах им, че съм търговски пътник, казах им къде живея в Делауер. Казах им всичко, за което можех да се сетя, за да им докажа, че са заловили не този, когото трябва. Не съм престъпник. Нямам полицейско досие.

— Говорихме за времето малко преди арестуването ти. Когато си влязъл в ресторанта.

— Не мога… не мога да си спомня добре. Нека се опитам да помисля… — Изглеждаше, сякаш се мъчи да го направи. Дали не се преструваше? Или се чувстваше неудобно от истината такава, каквато си я припомняше сега?

Когато в затвора той разкри пред мен личността на Сонеджи, аз много се изненадах. Питах се дали ще го направи отново. Особено при тези тежки обстоятелства.

— Отбил си се в „Макдоналдс“, за да отидеш до тоалетната. Освен това си искал да пиеш кафе, за да се чувстваш бодър по време на пътуването си.

— Спомням си… много слабо. Със сигурност се виждам в ресторанта. Спомням си, че бях там…

— Не бързай. Разполагаме с достатъчно време, Гари.

— Тълпи народ. Залата е претъпкана с хора. Приближих се до вратата на тоалетната. Но по някаква причина не влязох. Не знам защо. Странно, но не си спомням.

— Какво чувстваше тогава? Когато не влезе в тоалетната. Спомняш ли си какво почувства тогава?

— Възбуда. Ставаше все по-зле. Усещах как кръвта пулсира в главата ми. Не разбирах защо. Бях разстроен, а не знаех защо.

Сонеджи/Мърфи гледаше право напред, покрай лявото ми рамо. Бях малко изненадан, че с такава лекота можех да забравя присъстващите в залата, които не откъсваха очи от нас двамата.

— Сонеджи беше ли в ресторанта? — попитах го аз.

Той леко наклони глава. Имаше нещо затрогващо в това движение.

— Сонеджи е там. Да. Той е в „Макдоналдс“. — Започна да се вълнува. — Преструва се, че купува кафе, но изглежда ядосан. Мисля, че е направо бесен. Сонеджи е смахнат, лош човек.

— Защо е толкова бесен? Знаеш ли? От какво е ядосан Сонеджи?

— Струва ми се, защото… нещата са се объркали. Полицията е извадила невероятен късмет. Планът му да стане известен се е провалил. Пълен провал. Сега се чувства като Бруно Ричард Хауптман. Поредният неудачник.

Ето ти новина. Преди не беше споменавал отвличането. Всички в залата се бяха втренчили в нас. Аз не откъсвах очи от Гари Сонеджи/Мърфи.