Адреналин [bg]

Всичко това премина през ума ми за секунди наред с мисълта, че екипът на Едуард е чул бръмченето от пристигането на камиона и всеки момент може да излезе от старата пивоварна.

Нямах повече време за Пит.

— Няма ли да ме застреляш? — попитах.

— Искам да знам за кого работиш. — Сега животът му зависеше от информация. Той беше довел шпионина и трябваше да разбере кой съм. Това беше единственият начин да си върне уважението на Едуард и бандата му. — Кажи ми, по дяволите, или ще те убия.

Не отговорих.

— Кой си ти? — разбесня се Пит и после отмести пистолета от главата ми, защото се сети, че има по-добър начин да ме нарани.

Той извади меча уакизаши от якето си и вдигна острието.

Отстъпи назад, за да размаха меча. Искаше да ме уплаши и да ми внуши, че не мога да попреча на меча да ме разпори. Отстъпи твърде далеч и ми предостави пространство. Разсече въздуха пред мен с острието. Завъртях се и парирах удара с ритник. Мечът проби половината на дебелата подметка на работния ми ботуш. Мелодраматичната играчка на Пит се заклещи. За миг той се изненада толкова много, че не знаеше какво да направи.

Хванах се за дръжката на вратата на микробуса, за да се подпра, и ритнах Пит с другия си крак. Ботушът ми го уцели в брадичката и той залитна назад. Зъбите му се разхвърчаха и устната му се разцепи.

Тупнах непохватно на асфалта на един крак. Издърпах късия японски меч от грапавата си подметка и тръгнах към Пит, като насочих острието към слабините му.

Предните му зъби бяха избити. Той се опита да изпълзи заднишком по асфалта.

— Недей, моля те!

Издърпах го да стане и забих меча в корема му. Пит изквича изненадано. Очевидно си помисли, че ще го изкормя.

И в същия миг чух, че вратата на пивоварната се отваря. Микробусът беше между нас и вратата. Ударих с юмрук окървавената уста на Пит, който се свлече на земята.