Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
— Аз… аз…
— Това е нещо, което не мога сам да си взема от теб. Трябва ти да ми го дадеш.
За какво точно говори той? На челото й се появи бръчица.
— То е част от онова, което каза, че ще ми покажеш ли? Нещо, което трябва да знам за мъжете и жените заедно?
Той въздъхна тежко.
— Не. То е нещо, което аз искам. От теб.
Сега тя бе истински разтревожена.
— Не зная какво е това — отвърна уклончиво.
Джон се притисна силно в нея и завъртя бедрата си.
Хлое го притегли към себе си и простена името му. От горещината на телата им въздухът се бе изпълнил с аромата на имортелата, разпиляна по тяхното легло.
— Знаеш какво искам да кажа — настоя той дрезгаво.
— Не, аз…
Той навлезе в нея още мъничко, а след това притегли хълбоците й към себе си, за да й даде онази допълнителна дълбочина, която тя така обожаваше.
— О, Господи, моля те…!
Съединена с него и прикована под тялото му, Хлое знаеше, че сега е толкова лесно да загуби контрол. Когато той я изпълваше така, като част от нея, тя усещаше, че защитните стени около нея започват да се рушат.
Джон долови нерешителността й. Почувства тръпките, които вече се зараждаха в тялото й, докато тя все още се бореше срещу пълното отдаване и екстаза.
И той заговори до устните й, като не спираше да я целува и да се движи бързо в нея.
— Да, мила, да… не крий нищо… никога не крий нищо от мен…
И Хлое загуби контрол. Напълно. Превърна се в някакво диво създание, което го притискаше, хапеше го, хлипаше и викаше името му със сподавен глас.
Обезумял не по-малко от нея, разтърсен до дъното на душата си, Джон почувства как достига нови висоти. Нещо в него се бе раздвижило и бе запалило искрата на страстта, която се разгаряше все по-силно, и по-силно.
— Да, да, да — дишаше той до устните й. — О, боже, точно така.
За пръв път през живота си, докато се люби, Джон загуби представа за реалността, за това къде се намира, кой е той. Хлое се превърна в цяла вселена. Той не можеше да мисли. Можеше само да реагира с тялото си. Лорд Секстън я обладаваше, и самият той бе обладаван.
Желанието им бе много по-силно от страстта.
Никога преди не му се бе случвало подобно нещо. Джон не знаеше какво говори, нито какво пита. Бе изцяло погълнат от бушуващото чувство, което те двамата бяха създали.
Той стенеше, мъркаше, ръмжеше и се молеше.
Когато отново нахлу в нея и опиянен прошепна дрезгаво: „Дай ми дете, Хлое…“, последната й защитна стена рухна и тя издума онова, което бе крила от него през всичките тези години.
— Je t’aime! Je t’aime! Обичам те! Винаги съм те обичала, Джон! Винаги…
Тя се бе вкопчила в него и изливаше любовта си в една безкрайна песен на екстаза.
Явно не това бе очаквал да чуе Джон, защото при разкритието й разумът му се завърна.
За миг той сякаш се вкамени, преди физическата нужда да го надвие и той да достигне до края в един мощен и горещ поток на облекчение, извиращ нейде дълбоко в него.
Той лежеше върху нея злокобно смълчан, все още заровил лице в извивката на шията й.
Хлое не смееше нито да помръдне, нито да продума. Винаги когато се любеха, Джон след това я целуваше и прегръщаше и двамата се смееха. Често се случваше да започне отново, а той й казваше, че тя притежава рядката дарба да вдъхновява мъжа до безкрай.
Но този път беше съвсем различно.
Хлое се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. Сега, когато огънят на страстта вече бе изтлял, тя осъзна какво му е разкрила.
Какво сторих? Прекалено рано бе… прекалено рано.
Без да продума, Джон се откъсна от нея. Изправи се и се облече.
Хлое го гледаше въпросително, но той не срещна погледа й. Вдигна ботушите си от пода и отиде до стъклената врата, която водеше навън. Поколеба се за момент, после отвори и излезе в светлината на зората.
Като се приповдигна на лакти, Хлое се загледа в празната рамка на вратата, слисана, че него вече го няма там.
Всичко свърши. Тя бе загубила.
Сподавен вопъл се откъсна от гърдите й. Всичко свърши…
Тя се хвърли върху останките от многоцветното ложе, което той бе направил и което бяха топлили с телата си. А сега бе студено.
Само лекият аромат на маслото все още свидетелстваше за страстта, която току-що бяха споделяли.
Чудовищното значение на случилото се изведнъж се стовари върху нея като физически удар. Тя бе изгубила единствената си любов. Бе загубила Джон.
Сломена, тя се просна по очи, за да изплаче душата си.
Джон вървеше из лабиринта, като следваше лъкатушните му завои без затруднение, дори и при смътната утринна светлина. Когато стигна до сърцето му, той се отпусна върху каменната пейка.