Единственият оцелял
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Качил
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той изпада в дълбока депресия, напуска работа и дори мисли да сложи край на живота си.
Една година след трагедията Джо се запознава с тайнствена магнетична жена на име Роуз Тъкър. Тя твърди, че е оцеляла след катастрофата и ще му съобщи нещо, което ще му помогне да се примири със загубата. Ала преди да успее да я разпита, Роуз изчезва.
Джо е разяждан от съмнения. Подозира властите в умишлено укриване на истината, същевременно в душата му се поражда плаха надежда, че ако твърденията на Роуз са верни, то може би има и други оцелели. За да разгадае мистерията, непременно трябва да намери загадъчната жена. Но докато упорито я издирва, разбира, че чрез връзката си с нея е станал мишена на могъща тайнствена организация, която е решена да попречи на Роуз да разкрие тайната за катастрофата на полет 353.
Той не подозира, че му предстои да научи разтърсваща истина, която завинаги ще промени съдбата на човечеството.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=1473
— Идеята не е безумна, колкото изглежда. Откритията в молекулярната биология и в някои области на физиката, направени през последните двайсет години, доказват, че вселената не е възникнала от само себе си, а е била създадена.
— Защо отклоняваш въпроса ми? Къде държиш Нина? Защо толкова време ме остави да се измъчвам и да си мисля, че е мъртва?
Лицето й остана почти свръхестествено спокойно. Гласът й продължаваше да бъде мек като на проповедник от японската будистка секта „Зен“.
— Ако науката ни позволява да прозрем истината за живота след смъртта, наистина ли искаш да видиш доказателството? Повечето хора ще отговорят положително, без да се замислят как онова, което ще научат, безвъзвратно ще промени житейската им философия и целите, които си поставят. Какво ще се случи, ако под въздействието на наученото обезумееш? Ще пожелаеш ли да разбереш истината дори ако е не само извисяваща, но и страшна, ако е много поучителна, но и невероятна?
— За мен това са празни приказки, доктор Тъкър, като лечението с кристали, направляването на духа и малките сиви човечета, които отвличат хора и експериментират с тях в космическите си кораби.
— Опитай се не само да гледаш, а да видиш.
Гневът му беше като очила с червени стъкла, през които нейното спокойствие му изглеждаше като средство за манипулация. Скочи от стола и сви юмруци:
— Какво си носила със себе си и защо онези типове от „Текнолоджик“ са убили триста и трийсет души, за да те спрат?
— Тъкмо това се опитвам да ти кажа.
— Тогава го направи!
Роуз затвори очи и скръсти ръце, сякаш чакаше бурята в душата му да премине, но спокойствието й само разпали гнева му.
— Кажи ми каква е ролята на Нортън Нелър, който е бил твой шеф, както и мой? — кресна той.
Роуз мълчеше.
— Защо се самоубиха съпрузите Делмън и Лайза? Защо са сложили край на живота си Нора Вейдън и капитан Блейн? Възможно ли е техните самоубийства всъщност да са убийства, както твърдиш? Кои са хората, които ме преследват? За какво е всичко това, по дяволите? — Разтрепери се като лист и възкликна: — Къде е Нина?
Роуз отвори очи и разтревожено го изгледа — думите му най-сетне бяха проникнали през бронята на спокойствието й:
— За какви хора говориш?
— За двамата главорези, които работят за „Текнолоджик“, за някаква шибана полицейска служба…
— Сигурен ли си?
— Видях ги, докато обядвах.
Роуз скочи на крака и се загледа в ниския таван, сякаш се намираше в подводница, потъваща в бездна, и докато трескаво пресмяташе силата на смазващото налягане, чакаше първите признаци за повреда в корпуса.
— Ако двама от тях са в ресторанта, положително още двама чакат отвън — продължи Джо.
— Мили Боже!
— Махалия се опитва да измисли как да ни изведе след затварянето на заведението, без да ни видят.
— Тя… тя не разбира на каква опасност се излага. Трябва да излезем от тук още сега.
— Обеща хората й да скрият асансьора с кашони…
— Не се страхувам от тези типове и от проклетите им оръжия — прекъсна го тя и заобиколи масата. — Мога да се изправя срещу тях, да застана срещу опасността. Но всъщност те могат и да не слязат при нас, а да ни въздействат от разстояние.
— Какво?
— Да ни управляват от разстояние — повтори Роуз и тръгна към една от вратите, водещи към терасата.
Той я последва и гневно попита:
— Какво означава да ни въздействат от разстояние?
Вратата беше заключена с две резета и тя посегна да освободи горното.
Джо сграбчи ръката й:
— Къде е Нина?
— Махни се от пътя ми!
— Къде е Нина?
— Обещавам да ти кажа по-късно, но не и сега.
За пръв път тя изглеждаше уязвима и Джо реши да се възползва от моментната й слабост, за да получи онова, което иска.
— Къде е Нина? — попита за трети път.
— По-късно ще ти кажа. Обещавам.
— Сега!
Някъде над тях се разнесе силен шум.
Роуз си пое дъх, обърна се и се втренчи в тавана като че се страхуваше да не се срути върху тях.
Джо чу гласове, които се усилваха, сякаш се водеше някакъв спор. Очевидно Махалия се караше с някакви мъже. Шумът и гласовете проникваха през асансьорната шахта. Беше сигурен, че шумът е от влачене на празни щайги и касетки.
Когато преследвачите са открили асансьора, навярно са се досетили, че са оставили изход към брега. Съучастниците им навярно вече тичаха към отвесната скала, с надеждата да пресекат пътя на бегълците.
Въпреки страха от главорезите, той беше решен да получи отговор на въпроса, затова отново попита:
— Къде е Нина?
— Мъртва е — прошепна тя като че думите й причиняваха болка.
— Глупости!