Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
— Откога?
— Откогато мъжът ми видя Саймън да се измъква от моята палатка, помисли го за Доминик и предаде рицарите на Доминик на султанската засада.
— Божията кръв — пошепна Ариана.
— По-скоро кръвта на рицарите.
Дребните зъби на Мари блеснаха в светлината на свещта, когато прехапа някакъв заплетен конец.
— Хората на султана хванаха повечето от рицарите — продължи Мари, като вдяваше нов конец.
— И Саймън ли?
— Да. Но търсеният не се оказа между тях.
— Не те разбирам.
— Рицарят, когото султанът издирваше и когото Робърт предаде, не беше между пленените — обясни Мари.
— Доминик льо Сабр?
— Да.
— Защо султанът търсеше точно Доминик?
— Султанът обичаше да измъчва хората. Доминик се славеше като много силен и много храбър рицар, който не се кланя на никого. Султанът се беше зарекъл да го убие.
— И какво стана?
— Доминик купи свободата на своите рицари и предложи в замяна себе си. Един от освободените беше Саймън.
— И рицарите ги пуснаха?
— Да.
— А после и Доминик беше освободен някак?
— Да. По-късно.
— Но тогава защо…?
— Защо Саймън ме мрази ли?
Ариана кимна.
— Саймън ми беше почти съпруг, когато по време на засадата раниха Робърт смъртоносно — каза спокойно Мари. — Преди да умре, Робърт призна на Саймън какво е направил на Доминик. И защо.
— Но Саймън е знаел, че Доминик не е сторил нищо лошо.
— Да — каза Мари. — След като се омъжих за Робърт, с мен спеше Саймън, а не брат му. Но откак чу предсмъртната изповед на Робърт, Саймън не ме е докоснал. Чувства се виновен за това, което се случи на Доминик.
— Но ти каза, струва ми се, че Доминик е бил освободен.
— Беше. Но след като го бяха измъчвали така, че малко мъже биха оживели.
Ариана се опита да каже нещо и не можа да издаде и звук. Преглътна и опита пак.
— Саймън те целуна в оръжейната.
Мари тръсна безмълвно ръкоделието си, издърпа някакъв излишен конец и погледна жената, която й бе почти връстница, а бе останала още толкова неопитна.
— Саймън не ме е целувал. Аз го целунах. Мислех си, че ти е толкова сърдит, че няма да има нищо против да те подразни. И го целунах. Но Саймън не ме е докосвал по своя воля, откак чу признанието на Робърт.
— Никога ли?
— Никога.
— Но кръстоносният поход беше преди години!
— Да. Саймън е човек на силните чувства. Ще минат още много години, докато забрави. Или докато ми прости.
— Но той те е обичал — каза Ариана с болка.
— Любов?
Мари се изсмя и приглади бродерията си. Устата й изразяваше насмешка, докато върза възел на конеца, скри възела от опаковата страна и направи още един бод.
— Саймън никога не ме е обичал — каза Мари, докато работеше бързо. — Аз просто се оказах първата жена, която правеше в леглото много съблазнителни неща, вместо да лежи по гръб и да се моли на Бога. Моите фокуси го направиха мой роб за известно време.
Ариана не можа да скрие колко е шокирана от откровенията на Мари. А Мари се забавляваше още повече.
— Трябва да си имала детство на калугерка.
— Нищо подобно. Баща ми насилваше мама, защото не можеше да я има по друг начин. Тя имаше необикновени… дарби.
— Да не е била магьосница?
— Наричаха я и така. Предполагам, че тук биха я нарекли Учената.
— Магьосница — каза късо Мари. — Придобила ли си някои от нейните дарби?
— Само за известно време.
Мари погледна изпитателно Ариана и започна отново да бродира. Беше разбрала, че Ариана няма намерение да обсъжда с нея изгубените си дарби.
— Като дете ме откраднаха от родителите ми, нормани, и ме продадоха на един харем — каза Мари, без да спре да бродира. — Когато рицарите на Доминик ме освободиха, се бях научила да доставям удоволствие на мъжете.
— Значи си се отплатила на рицарите, като си станала тяхна…
— Курва — каза Мари без ни най-малко смущение. — Да. Това мога да правя най-добре. Обучаваха ме от осемгодишна. И да бродирам.
Ариана премигна.
— Учили са те да доставяш удоволствие на мъжете? Но защо? Аз си мислех, че е дадено от самата природа сексът да е удоволствие за мъжете.
— Има удоволствия и удоволствия. Едно е да заситиш глада си със сух хляб и да утолиш жаждата си с вода. Друго е да вкусиш паунови езици с мед и бистро, тъмно вино.
Мари тръсна елечето, което бродираше, и продължи да шие.
— За мъжете, които знаят вкуса на пауновите езици, опитната жена е като предвкусване на блаженството. Саймън не беше вкусвал нищо освен сух хляб. Известно време имах голяма власт над него. Но в края на краищата обичта към брат му се оказа по-силна от страстта към мен.